Во
имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Изцелението в съботния ден на жената, която в
продължение на осемнадесет години е била прегърбена, от Спасителя Христа, е един от
многото примери за подобни изцеления именно в съботният ден, т.е. когато според
старозаветния закон не се полагало да се извършват никакви дела, а трябвало да
се почива. Тази почивка била установена като символ на това, че след Сътворението на света, в
седмия ден , Господ Си починал от Своите дела. Тази събота*, този седми ден,
бил ден, когато човек трябвало да почива: не просто да се оттегли от тези
дейности, които му носят печалба или били изцяло насочени към земеделието, но
да събере нови жизнени сили, сили за живот. Същото било и постановено за
земята: нивата, която е била орана шест години, на седмата не бивала
обработвана, давали и да си почине, и едва на осмата година, т.е. в първата
година на новата седмица (цикъла от седем години), отново я изоравали. И
отново: центъра на тежестта в този закон е в това, в тази година да се съберат
нови жизнени сили, сили за живот, чрез които след това да има процъфтяване.
И тези изключения, отнасящи се към почивката в
седмия ден, които намираме в Стария Завет, са именно същите, за които и говори Спасителят,
насочени към главното: в съботен ден се разрешавало да отвържеш магарето
си, вола си, да напоиш добитъка си, защото това бил ден, в който животът
трябвало да възтържествува над труда, над усилието: не празна почивка, а
събиране на нови жизнени сили, сили за живот. И Христос толкова често извършва
чудо в този седми ден, сякаш за да подчертае, че в седмият ден живота
трябва да се върне, трябва да се върне цялостта, трябва да върне силата на
всички, които са я загубили, всички в които тя е почнала да гасне.
Но, струва ми се,
има и още едно значение на това чудо на Христос в съботеният ден. Когато
Бог Си починал от делата Си, Той не изоставил сътворената от Него земя,
сътворения от Него космос, на произвола на съдбата: Той продължавал да го
окръжава с грижа и любов. Но конкретно грижата за земята Той връчил на човека,
който принадлежал, така да се каже, на два свята. От една страна, човекът е от
земята*, той принадлежи към реда на всички живи същества, които Бог е сътворил.
От друга страна, човекът принадлежи към духовния свят: той не само е създаден
по образ и подобие Божие, но в него живее дух, който го прави свой и роден на
Самия Бог. И призванието на човека, по думите на св. Максим Изповедник, се
състояло в това, бъдейки едновременно гражданин на Царството на Духа и
гражданин на земята, да съедини земята и небето така, че земята да бъде
пронизана от Божественото присъствие, пронизана от диханието на живот. Седмият
ден – това е цялата история начело на която е трябвало да стои човека, като
водач по пътя на целия свят в Царството Божие.
Но човекът не е изпълнил призванието си: той изменил
и на Бога, и на земята, и на ближния си: той предал земята под властта на тъмните
сили; той извършил предателство. И земята, и нейната историческа съдба, и
личната съдба на човека вече са под властта на силите на злото. И когато се
родил Христос, единственият безгрешен, единственият действителен, истински
Човек, Той станал съсредоточие на историята, Той станал глава на сътворения
свят, Той станал неговия водач по пътя. И затова толкова чудеса се извършват от
Него в съботния ден, този ден, който е символ на цялата човешка история. С тези
чудеса Той говори за това, че в Него порядъка на човешката история е
възстановен, и се възстановява на всякъде, където човек се отвръща от злото,
престава да бъде предател и влиза в Божия труд за претворяването на земния свят
в небесен. Амин.
*Шаба́т (на иврит: שַׁבָּת (шаба́т),
на идиш: שאַבעס (ша́бес) от шабат — «покой, прекратил дейност») в юдаизма е седмият, последен ден от еврейската седмицата,
който е съботата.
На този ден евреите отбелязват седмия ден от Сътворението, на който според Тората, Бог си починал след като е сътворил света за шест
дни. По тази причина евреите не работят на този ден.
*Адам (на иврит хакодеш –אָדָם)
възлиза към древносемитския корен דם,
от който се образуват думи със значение „земя” (в смисъл на пръст, или глина),
„кръв”, прилагателното „червен” и т.н. – понятия, тясно свързани с произхода на
човека, какъвто го представя библейският текст.
Превод: Димитър Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар