Во
имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Когато Спасителят Христос влязъл в дома на Ияира и
казал на родителите на умрялото момиче: “Не плачете, тя не е умряла, а само
спи”, хората започнали да Му се смеят. Както казва Евангелието, хората знаели,
че тя е умряла. Струва ни се съвсем нелепо, че може на Господа да се каже: “Ти
не си прав, ние по-добре знаем”. Обаче, тъкмо това е, което се случва на всяка
крачка. Разболял се човек – и ние твърдо знаем, какво ще се случи с него, и
като че затваряме с това пътя на Господа, не Го призоваваме да влезе в дома на
отчаянието, та в този дом на отчаянието да внесе надежда. Това се случва,
когато човек боледува, и роднините му се страхуват да го уплашат, и затова нито
дават на човека да се причасти, нито да чуе твърдото свещеническо слово: не
трябва да го тревожим, та ние нали знаем, че той е загинал!
И това се случва на всяка крачка, защото на всяка
крачка в нашия живот встъпва Господ – с Евангелското слово, с гласа на нашата
съвест, със съвета на близък човек, и казва: “Това не е така”, а на това ние
отвръщаме: “Та нали ние знаем, че това е така”. Но заповедите Господни не могат
да бъдат заобиколени… а ние някои заповеди ги отместваме настрана, защото не им
вярваме. И всичко се свежда до едно: ние се изправяме в целия наш нищожен ръст
пред Господа и казваме: “Ние знаем; защо тогава Ти, безумни, идваш с някакво-си
там Свое слово?” И докато постъпваме така, ще бъдем в дома на плача, душата ни
подобно на умрялата дъщеря на Ияир – ще лежи в безсъзнание; нашият живот ще
бъде тази Ияирова дъщеря, която би могла да живее в цялата своя младост и която
е обречена на смърт, защото ние “знаем” по-добре от Бога.
И ето пред какво стоим сега: не само пред дивния
разказ за това, че Господ с такава любов е изцелил умрялото момиче и го е предал
на родителите му, и го е върнал към живота, и е открил пред него цял един път,
но и пред това, че в образа на това момиче нашият живот, нашата душа, нашите
човешки отношения са мъртви и загиващи, защото ние, независимо от всичко, и
през цялото време, знаем по-добре от Бога какъв е пътят. А пътят на живота го
знае само Бог.
Ето над какво бих искал да се замислите. Каквото и
да ни се струва – ние винаги трябва да отстъпим на правдата Божия; на каквото и
да ни учи опитът, каквато и да е очевидността, ние винаги сме длъжни да кажем:
“Такова е словото Божие, нека ми бъде по Твоето слово, Господи” – подобно на
Дева Богородица. И тогава действително всичко ще бъде по словото Господне, и
чрез веянието и действието на Светия Дух Сам Господ ще влезе в нашия живот и ще
го преобрази. Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар