сряда, 20 ноември 2013 г.

ЗА ЛОЗЕТО И ЛОЗАРИТЕ Неделя 13 след Пятдесятница

Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.

В продължение на целия Велик Пост и всички недели, които следват след Пасха и след Петдесетница, ние четем Евангелието за това, как Господ проявил Своята милост, Своята любов и Своята спасяваща сила в човешкия род. Четем за древното, и чете за евангелското; и ето днес, като че прекъсвайки тази поредица тържествени, радостни четения, пред нас се изправя много страшно евангелско четиво: разказът за лозарите, които се оказали предатели. И тази притча изобразява цялата история на човешкия род; но в контекста на всичко, което беше прочетено преди, тя ни говори още за онази страшна, в най-силния смисъл на тази дума, страшна неблагодарност, която не само човечеството, но всички ние проявяваме по отношение на Бога. Пред лицето на всичката Негова любов, пред лицето на всички Негови чудеса, всичко онова, което Той е извършил, ние оставаме безчувствени и себелюбиви, мислим за себе си, не мислим за ближния, още по-малко мислим за Бога: неблагодарност; себелюбие; съсредоточеност върху себе си, върху онова, което на всеки от нас му се иска, и му е мило, и му изглежда нужно.

Днешното евангелско четиво ни говори, че Господ създал цял свят – прекрасен, дивен, оградил го със Своята сила и Своето провидение, всичко приготвил в него, за да бъде той място на Царството Божие, т.е. Царство на взаимната любов, Царство на радостта. И ние знаем, какво ние, хората, сме направили от този свят: място, където е страшно да се живее, където се лее кръв, където се извършват безчовечни, жестоки постъпки – и не само в широк, световен мащаб, но в мащаба на семейството, в мащаба на енорията, в мащаба на най-близките приятели.

И Господ от поколение в поколение изпращал Своите вестители: патриарси, пророци, ангели, изпращал апостоли,и проповедници, Предтечата и, накрая, Сам дошъл да ни напомни, че светът е бил създаден за любов; и също като в притчата, лозарите взели, извели вън от лозето, и убили сина.

Така и човечеството се отнесло към въплътения Син Божий. И когато и казвам “човечество”, аз говоря не за другите, а за нас самите, защото на нас е поверен животът, за да го направим тържество на любовта, братството, хармонията, вярата и радостта, и ние не правим това, защото мислим единствено за самите себе си. В отговор на всичко, което Бог е направил за нас: сътворил ни е, открил ни е Себе си, излял е върху ни всичката Своя любов, дал ни е Своя Син за живот и за смърт, ние не отвръщаме почти с нищо, освен с мигновено “Благодаря!”, и също толкова мигновено забравяне.

Ето за какво ни говори днешното Евангелие: погледнете назад към всичко, което сте чули през целия Пост, което сте видели в нощта на Възкресението Христово, което ви е било казано през всички последващи недели от всички светии, от светиите на Руската земя, от светиите на тази земя, от Евангелието за любовта и за човечеството! Погледнете всичко това и си поставете въпроса: не съм ли лозар аз, не съм ли аз от онези, които всеки път, когато Христос влиза в живота, всеки път Го отстранява: отмести се, махни се от моя път, излез от моя живот – аз искам да бъда Бог, да бъда стопанин, аз искам да се разпореждам с всичко.

Това казва всеки от нас: не така дръзко, не така богохулно, но с постъпки, но с гнила дума. Трябва да се опомним. Много пъти съм казвал, че ние сме спасени, защото сме възлюбени от Бога – но не само чрез Божията любов, а и чрез нашия отговор на тази любов! И ако искаме само да пожънем плодовете на Кръста, разпятието, страстните дни и нищо да не дадем в замяна на Богу, нищо да не дадем на ближния, за когото Бог е умрял, освен мигновено спомняне, то сме чужди на онова, което Господ е извършил за нас.

И нека застанем пред лицето на днешното Евангелие, предупреждение, напомняне, и си поставим въпроса: къде е моята благодарност? Въплъщавам ли я, не само в думи, които са толкова редки, но и в постъпки?.. Нека произнесем съд над себе си и започнем нов живот. А благодарността на Бога е в това, да бъдем за Него радост, и на ближния ни за подкрепа, спасение и радост…

Нека почнем днес да принасяме плодовете на това, което днес от Бога, чрез Христа, чухме. Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар