Во
имя Отца и Сына и Святого Духа.
Краят на
днешното Евангелие е предупреждение за това, за което всички ние би трябвало
да се досещаме през цялото
време: че зад нас стои смъртта, и че много, много от това, което правим, ще
загине след нас като ненужно, като тленно.
Но означава ли
това, че предупреждението на Христос за смъртта, стояща зад раменете ни, трябва
да ни плаши и да ни лиши от творческите сили? Не, напротив! Отците са
казвали: Имай постоянна памет за смъртта - не в смисъл, че трябва да се
страхуваме от смъртта и да живеем като под надвисналата и над нас сянка,
а в този смисъл, че само съзнанието, че животът е кратък, че той може да
свърши във всеки момент, е в състояние да даде на всеки миг
окончателен(завършен) смисъл, а на целия живот - съзнанието, че трябва да
бързаме да правим добро , да бързаме да живеем така, че когато ни
застигне смъртта, да ни застигне в момента на тържеството на живота.
Как бихме
живели, с каква дълбочина, с каква интензивност, ако това съзнание
е в нас постоянно, ако знаехме, че думите, които сега ви казвам, биха могли да
бъдат последни: как ли бих ги изрекал, как ли бихте ги слушали! Ако някой
от нас би имал съзнанието, че човекът, с когото ние сега общуваме, след няколко минути може да умре -
как ли бихме се загрижили нашите думи, нашите действия по отношение на него да
биха били изпълнение на цялата ни любов, на цялата ни загриженост и съпричастност, на които сме способни, така че те да
биха били тържество на всичко най-велико, което е помежду ни ...
Затова живеем
лошо, затова толкова много говорим празни думи, думи развалени, думи мъртви , затова толкова много действия извършваме, които по-късно в
душата ни горят като рана, живеем така,сякаш пишем само чернова на живота,
който ще живеем евентуално "някога" , по-късно, когато ще можем
да превърнем тази чернова в окончателна повест. Но не става така, смъртта
идва, черновата остава само груб проект, животът не е живян, а само е помрачен,
и остава жалост за човека, който можеше да бъде велик, а се оказа такъв един
малък и незначителен ...
Ето за какво
говори днешното Евангелие: не затова, че ние трябва да се страхуваме от
смъртта, а за това да помним, че тя може да дойде във всеки един момент, всеки миг
трябва да бъде съвършен, всяка дума трябва да бъде слово на живота, от нея да
диша Духа, така че тя да може да влезе във вечността, и всяко наше действие
трябва да бъде, по отношение на всеки един от нас, такова, че да дава живот и
да изразява цялата пълнота, цялата дълбочина, цялата сила на любовта,
благоговението, което трябва да бъде във всеки от нас по отношение на всеки и
на всички.
Да вникнем в
това, и ако така живеем, тогава всяко действие, всяка дума ще придобие
мащаба на вечността и ще засияе с вечност . Амин.
Превод: Димитър Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар