В името на Отца и Сина и Светаго Духа.
Дните,
подготвящи ни за Великия пост, преминаха. Преминаха и тези недели, които ни призоваваха към това,
по-дълбоко да се вгледаме в нашата съвест, за да се покаем пред Бога за всичко,
за всички основни грехове, които бяха изобразени за нас в притчите и разказите
от предишните недели.
А сега ние встъпваме в съвършено ново време; Великият
пост, на английски и немски език, се нарича „пролет”; и Великият пост е
наистина духовна пролет, след като сме
се каяли в продължение на всички подготвителни недели, сега ние встъпваме в период, когато с радост
шестваме към Възкресението Христово, и шестваме не сами, шестваме всички
заедно. И затова на границата между подготвителните покайни недели, и тези
недели, когато ние ще вървим заедно с
Христос от начало на Голгота – да: на Голгота, а след това към Възкресението,
ние сме длъжни да си простим един на друг. Да простим заради това, да бъде
възможно заедно да вървим с Христос, а не да вървим по отделно; да вървим
заедно, неразделно, обичайки се един друг. Това не е много просто, защото през
годините в душата на човек се натрупва много горчивина към ближния; от дребните
неща израства цяла планина отчужденост. А понякога това не са дребни неща, а
тежки оскърбления и дълбоки рани. Някой от духовните писатели е говорил за това,
че нашият път от Неделя на Всеопрощението до Пасха е подобен на пътя на
мореплавателите, които са длъжни заедно, на един кораб, да плават към целта. И
затова, по-рано, преди да направим крачка, ние сме длъжни да се примирим един с
друг за това, да бъде нашето пътешествие мирно, да бъде съвместно, да можем да
си помагаме един на друг по време на пътя, а не да се явяваме в тежест. От една
страна това изглежда невъзможно: как мога аз на всички и на всеки да простя
всичко, с което той понякога много дълбоко ме е ранил, унизил, оскърбил? От
друга страна страна, как можем да вървим към Голгота, с Христа, и чрез Голгота
към Възкресението, отвръщайки се един от друг?
И струва ми се, има само един път; да се изцелим
напълно - просто по добра воля не сме в състояние; но едно можем да направим:
ние можем да кажем на всеки, с който сме във вражда, на всеки, който ни е
станал чужд, ние можем да кажем: Ти оставаш за мен задача, още неразрешена,
може би неразрешима до края на моя живот; но аз, в името Христово, те приемам
такъв, какъвто си. Няма да очаквам такава промяна, която би направила нашите
взаимоотношения леки, но аз те приемам какъвто си, до край, и ще изпълнявам
заповедта на апостол Павел: Носете си един на друг теготите, и така изпълнете
закона Христов. Всеки от нас може да се окаже такова бреме за другите, или достатъчно
е само за един човек . Но ние можем да кажем: Да, аз те приемам, каквто си; ти
за мене си труден; ти, може би даже понякога
си непоносим; ти така дълбоко ме нарани в миналото, че не мога да забравя това,
да го преодолея до край ,не мога; но те приемам, и ние ще тръгнем заедно, понеже
и ти, и много други сте длъжни също така да ме приемете, длъжни също
така да ме търпите, длъжни също така да ме носите.
И ето встъпваме в този Велик пост не с илюзията, че
вече сме простили на всеки човек или можем да простим в едно мгновение, когато
той се доближи до иконите, направи земен поклон и ще просим един от друг
прощение – не. Нека това да бъде по-просто и повече честно. Да кажем: Да, ти си
бреме за мен; аз още не съм дорасъл до тази мяра, при която всичко е изцелено.
Но аз те приемам, какъвто си, в името Христово, и ние ще шестваме заедно, и ние
заедно ще пристигнем на Голгота; и ако в подножието на Голгота, ако в подножието
на Кръстта, видя, какво струва на Бог нашето взаимно отчуждение, ние не можем
един друг да се приемем напълно и да си простим, тогава трябва да се замислим
над себе си много, много дълбоко. Защото ако не преминем през Голгота, ние няма
да преминем и през Възкресението.
Ето за това, да просим един от друг прощение, т.е.
да не си говорим един на друг лъжливи слова за това, че аз на теб всичко ти
прощавам, всички обиди, всички оскърбления, всички унижения, цялата неправда в
нашия живот – не. Да кажем: аз те приемам в името Христово, и ще нося всички
последствия на твоята личност, всичко ще нося на плещи, и теб те моля : и ти ме
носи ... И тогава ние ще дойдем заедно до такова място, от което изцеление ще сияе над нас, новия живот ...
Амин.
25. 02. 2001.
Превод: Димитър Петров
