Во
имя Отца и Сина и Святаго Духа.
Всеки празник на Майката Божия е чиста радост; това
е радост не само за любовта Божия към нас, но радост и за това, че земята –
нашата проста, родна, обикновена земя – може така да отвърне на любовта
Господня. В това за нас има радост особена.
Когато от Бога получаваме милост – ликува сърцето
ни; но понякога ни става тъжно: с какво, с какво да въздам с любов за любовта,
къде да намеря онази святост, онази ласка, онази способност да откликва с
цялото си естество на Божията милост?.. И тогава, макар че знаем, че всеки от
нас е слаб и немощен в любовта, можем да си помислим за Майката Божия. Тя за
всички нас е отвърнала със съвършена вяра, никога не колебаеща се надежда и
любов, така широка, че Тя успяла да обгърне с тази любов и небето и земята, да
се открие с любов така, че се въплътил Синът Божий, и така да се открие с любов
към хората, че всички, най-грешните, могат да дойдат при Нея и да получат
милост. Това е отговорът на цялата земя, това е отговорът на цялата Вселена на
любовта Господня.
И ето, нека се радваме и отнесем радостта днес от
този храм – не само за един миг: нека я пазим ден след ден, нека се изумяваме
на тази радост, нека ликуваме с тази радост и даваме тази радост на хората, та
всяко сърце да възликува и се утеши и просветли с тази радост, с това, че
земята може да вмести небето, че човек може да отвърне на Бога така, че Бог би
станал човек.
И сега, от век във век, докато светът стои, Бог е
сред нас, Христос е Същия сред нас, ден след ден. И когато бъде проявена,
открита славата на земята и небето, Господ Иисус Христос, истинен Бог, но и
истинен човек, ще пребивава сред нас чрез Божията Майка, Която Му е дала Своята
плът с любов, вяра, святост, благоговение.
Нека пазим, закриляме, отглеждаме тази радост и
живеем с нея в дни на скръб, в тъмни дни, в дни, когато ни се струва, че на
нищо не сме способни, че с нищо не може земята да отвърне на любовта Божия.
Отвърнала е земята, и стои този Отговор вовеки, с въздигнати ръце, молейки се
за всички нас, за добрите и за злите, никога не заставайки напреко на пътя на
спасението, прощавайки на всички – а Тя има какво да прости: та нали хората
убиха Сина Й – и към Нея прибягваме. Защото ако Тя прости, то никой няма да ни
осъди… С каква вяра идваме ние при Божията Майка, колко дълбока трябва да бъде
тя, че всеки от нас, който със своите грехове и своето недостойнство участва в
смъртта Господня, би могъл да каже: Майко, аз погубих Твоя Син, но, моля, Ти ми
прости. И се застъпва за нас, и ни милва, и ни спасява, и възраства в пълния
ръст на любовта Господня.
Слава Богу за това, слава на Майката Господня за тази
Нейна любов. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар