Во
имя Отца и Сина и Светаго Духа
Днес поменаваме света Мария Египетска, и от нея можем
да се научим на много от това, което ни е нужно. Тя била известна на всички
грешница, предмет на изкушения и съблазън за всички. Как е станала грешница –
ние не знаем: живяло ли е злото в нея самата? Дали е била съблазнена, или е
станала жертва на насилие? Как е станала блудница ние никога няма да узнаем. Но
едно знаем достоверно: веднъж тя дошла в храма на Майката Божия, Която е образ
на съвършената цялост, целомъдрие, и изведнъж почувствала, че не може да влезе
в него. Не си струва да си представяме, че чудесна сила не й давала да престъпи
прага; тази сила е била вероятно – сигурно! – в нея самата. Тя почувствала, че
тази област е твърде свята, че личността на Майката божия е твърде свята, за да
посмее да влезе в Нейното присъствие, да стои вътре в храма.
Но това било достатъчно, тя да осъзнае, че всичкото
й минало е тъмно, и че да излезе от това минало може само по един начин: да
отхвърли от себе си всичкото зло и да започне нов живот. Тя не отишла за съвет,
тя не отишла на изповед; тя излязла от града в пустинята, в знойната пустиня,
където нямало нищо, само пясък, и глад, и отчаяна самота.
Тя може да ни научи на нещо много важно. Свети
Серафим Саровски не веднъж казвал на идващите при него, че цялата разлика между
загиващия грешник, и грешникът, който намира своя път към спасението, е в едно:
в решимостта. Благодатта Божия е винаги до нас; но ние не винаги откликваме,
както откликнала Мария; както откликнала тя на ужаса, който я обхванал, когато
тя осъзнала себе си и, същевременно, светостта, красотата, целостта,
целомъдрието на Майката Божия, и на всичко, на всичко била тя готова, само и
само да промени живота си. И така година след година, в пост, в молитва, сред
изгарящата жега, в отчаяната самота сред пустинята тя се сражавала с всичкото
зло, натрупало се в душата й. Защото недостатъчно е да го осъзнаеш;
недостатъчно е даже да го отхвърлиш с усилие на волята: то е тук, в нашите
спомени, в нашите въжделения, в нашата крехкост, в онази пораза, която донася
със себе си злото. Наложило й се да се бори цял живот, но в края на живота тя
победила; тя действително се подвизавала с добрия подвиг, тя се очистила от
сквернотата, тя могла да влезе в областта Божия: не в храма, не “някъде си” –
във вечността.
Тя на много може да ни научи. Тя може да ни научи на
това, че ние все пак трябва някога да осъзнаем: онази царствена област, където
ние влизаме така лесно – Църквата, пък и просто самият свят, сътворен от Бога,
е останал чисто от зло, макар и да се покорил, поробил на злото заради нас. Ако
бихме някога осъзнали това и почувствали, че само за нас там няма място, и в
отговор бихме се покаяли, т.е. бихме се отвърнали в ужас от самите себе си,
бихме се отвратили от себе си в непреклонна решимост – и ние бихме могли да
последваме нейния пример.
Този пример на нейния образ ни се предлага като
завършващ момент на постното време, тази пролет на живота. Преди една седмица
ние чухме учението, призивът на свети Йоан Лествичник, който съставил цяла
стълба на съвършенството, с помощта на която ние можем да преодолеем злото и да
стигнем до истината. А днес ние виждаме пример, примерът на оная, която от
самите дълбини на злото се вдигнала до висотите на светостта и ни казва, чрез
думите на великия канон на Андрей Критски: Душа, Бог може прокаженото да избели
и очисти, не се отчайвай, макар и да си прокажена...
Нека нейния образ бъде за нас ново вдъхновение, даже
нова радост, но и предизвикателство, призив, защото напразно ние възпяваме
хвала на светиите, ако на нищо не се учим от тях, не се стремим да им
подражаваме. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар