Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.
В края на днешното евангелско четиво чухме за онова
изумление, което изпитвали околните хора, присъствали при прощаването на
грешника и изцеляването на болния; и на думите, с които е изразено изумлението,
си струва да обърнем внимание. Те се чудели на това, каква власт е дал Господ
на човеците. Вярно, те не знаели още, че Христос е Самият Бог, дошъл в плът,
дошъл в света като човек, да призове грешниците към покаяние и да ги спаси…
Но зад това има още и друга дълбочина; действително,
на човека е дадена изумителна власт. Ние живеем в свят, който понякога е много
страшен, където има толкова неправда, ненавист, алчност, страх; и в този свят
със Своето въплъщение, дошъл Господ – именно затова, защото този свят е така
страшен, защото този свят никой не може да го понесе на раменете си сам без
Бога. Всяка човешка сила рано или късно се разбива в тази злоба, алчност,
ненавист и страх. И ето в този свят като човек влезъл Господ, за да понесе на
Своите мощни рамене цялата негова тегота, целият негов ужас... И Той носи тази
тегота с това, че без да се съпротивлява, безстрашно, без една дума на протест
Той носи всички последствия на човешката злоба и неправда и отговаря Той на тях
с кръста, т.е. с онази смърт, на която Го осъдиха хората и която Той прие
свободно, онзи кръст, с който Той пред Отца принася Своята първосвещеническа
молитва: Прости им, Отче, те не знаят какво вършат!.. Те са загубили Теб,
загубили са познанието за Теб и любовта, те са изгубили пътя, - прости им!
Понякога ни се струва, че не ни е по силите да
живеем в стегите на ненавистта и страха и злобата, и тогава трябва да си
спомним, че именно, защото така страшен е света, с плът в него е влезнал
Господ, и че ние, християните, сме пратени в този именно свят от Христа
Спасителя. Както мене прати Отец, - казва Той, - така и Аз ви пращам; а на
друго място: Като овци посред вълци, - за да бъдем тихи и кротки, за да бъде
пълни с любов, и да бъдем готови даже да ни разкъсат, защото нашата разкъсаност
душевна, а понякога телесна, ако само приемаме тази разкъсаност докрай, ако не
чакаме, да ни изтръгнат щастието или живота, а го даваме, от добра воля,
свободно, - от тази разкъсаност ние получаваме оная изумителна и страшна власт,
за която говори днешното Евангелие: властта на земята да прощаваме грехове,
властта на земята човек, свързан от злото, да го пуснем на свобода: Отче, те не
знаят какво вършат…
Един от западните подвижници говори за това, че
християнин е човек, на когото Бог е възложил грижата и отговорността за всички
хора; но това значи, че Той ни е поверил да носим цялата тежест на този живот,
целият кръст и целият негов ужас. И без отчаяние, и без страх, а в съвършено
спокойствие, че бъдем ли видимо победители или очевидно победени – никой не
може да ни отнеме тази власт да прощаваме и целим. Но само при условие, че ние
всичко приемаме свободно, както Христос свободно е приел цялата трагедия и
цялата земна съдба, и ако ние свободно, от добра воля, отдадем себе си,
разкъсаността на нашето сърце, отчаянието, понякога, на нашия ум, колебанието,
понякога, на нашата вяра, нашето тяло, ако е нужно, за да имаме правото да
кажем: Отче, те не знаят какво вършат – прости им!.. И на това слово Отец
отговаря, както е отговорил на молитвата Христова – с прошка - Амин.
И на это слово Отец отвечает, как Он ответил на молитву
Христову - прощением. Аминь.
Няма коментари:
Публикуване на коментар