понеделник, 2 декември 2013 г.

ЗА ПРОЩАВАНЕТО Неделя 6-а след Пятдесетница. Изцелението на разслабения

Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.

В края на днешното евангелско четиво чухме за онова изумление, което изпитвали околните хора, присъствали при прощаването на грешника и изцеляването на болния; и на думите, с които е изразено изумлението, си струва да обърнем внимание. Те се чудели на това, каква власт е дал Господ на човеците. Вярно, те не знаели още, че Христос е Самият Бог, дошъл в плът, дошъл в света като човек, да призове грешниците към покаяние и да ги спаси…

Но зад това има още и друга дълбочина; действително, на човека е дадена изумителна власт. Ние живеем в свят, който понякога е много страшен, където има толкова неправда, ненавист, алчност, страх; и в този свят със Своето въплъщение, дошъл Господ – именно затова, защото този свят е така страшен, защото този свят никой не може да го понесе на раменете си сам без Бога. Всяка човешка сила рано или късно се разбива в тази злоба, алчност, ненавист и страх. И ето в този свят като човек влезъл Господ, за да понесе на Своите мощни рамене цялата негова тегота, целият негов ужас... И Той носи тази тегота с това, че без да се съпротивлява, безстрашно, без една дума на протест Той носи всички последствия на човешката злоба и неправда и отговаря Той на тях с кръста, т.е. с онази смърт, на която Го осъдиха хората и която Той прие свободно, онзи кръст, с който Той пред Отца принася Своята първосвещеническа молитва: Прости им, Отче, те не знаят какво вършат!.. Те са загубили Теб, загубили са познанието за Теб и любовта, те са изгубили пътя, - прости им!

Понякога ни се струва, че не ни е по силите да живеем в стегите на ненавистта и страха и злобата, и тогава трябва да си спомним, че именно, защото така страшен е света, с плът в него е влезнал Господ, и че ние, християните, сме пратени в този именно свят от Христа Спасителя. Както мене прати Отец, - казва Той, - така и Аз ви пращам; а на друго място: Като овци посред вълци, - за да бъдем тихи и кротки, за да бъде пълни с любов, и да бъдем готови даже да ни разкъсат, защото нашата разкъсаност душевна, а понякога телесна, ако само приемаме тази разкъсаност докрай, ако не чакаме, да ни изтръгнат щастието или живота, а го даваме, от добра воля, свободно, - от тази разкъсаност ние получаваме оная изумителна и страшна власт, за която говори днешното Евангелие: властта на земята да прощаваме грехове, властта на земята човек, свързан от злото, да го пуснем на свобода: Отче, те не знаят какво вършат…

Един от западните подвижници говори за това, че християнин е човек, на когото Бог е възложил грижата и отговорността за всички хора; но това значи, че Той ни е поверил да носим цялата тежест на този живот, целият кръст и целият негов ужас. И без отчаяние, и без страх, а в съвършено спокойствие, че бъдем ли видимо победители или очевидно победени – никой не може да ни отнеме тази власт да прощаваме и целим. Но само при условие, че ние всичко приемаме свободно, както Христос свободно е приел цялата трагедия и цялата земна съдба, и ако ние свободно, от добра воля, отдадем себе си, разкъсаността на нашето сърце, отчаянието, понякога, на нашия ум, колебанието, понякога, на нашата вяра, нашето тяло, ако е нужно, за да имаме правото да кажем: Отче, те не знаят какво вършат – прости им!.. И на това слово Отец отговаря, както е отговорил на молитвата Христова – с прошка - Амин.

И на это слово Отец отвечает, как Он ответил на молитву Христову - прощением. Аминь.

Няма коментари:

Публикуване на коментар