Во
имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Богатият, за когото днес се говори в притчата,
преживял безсмислен, опустошен и опустошаващ живот, влезнал в Царството вечно и
открил, че нищо не е събрал от земята – само пустиня, само пустота. И тогава, в
ужас, че онези, може би, единствените, които той е обичал на земята, вървят по
същия път, като него, и ще дойдат в същото място на опустошението, в същото
състояние на опустошеност, той се обърнал към Авраам с молба да изпрати
свидетел от вечността, та той да предупреди и спаси неговите близки и роднини.
Отговорът на Авраам е обърнат също и към нас: имат
Моисея, имат пророците, онези хора, които на земята са познавали Бога,
възвестили са на всички, които имат уши да чуват, за пътищата Божии – защо тях
не послушат?.. Не, това е недостатъчно, казал богаташът; но ако само би дошъл
някой възкръснал, те биха могли да повярват... Христос в тази притча ни казва,
че и възкръсналият не ще успее да убеди за смисъла на живота никого, ако не
слушаме другите свидетели.
Тези думи са обърнати също и към нас, както били
обърнати към богаташа от притчата. Зад нас са хилядолетията човешка история,
свидетелите от Стария Завет, светиите от Новия Завет, и Самият Христос,
възкръснал от мъртвите. И обаче, нима ние вярваме до край в тази вест на
живота, който Той е донесъл на земята? Умрял и възкръснал, застанал пред нас
жив, засвидетелствал за единствено ценното на земята и във вечността; а ние
слушаме от ден на ден, от седмица на седмица, от година на година – и чакаме
нещо друго...
Колко често чувам хора, които ми казват: Да, чел съм
Евангелието, слушал съм проповеди, чел съм онова, което са писали светиите, но
ако с мен би се случило чудо – бих повярвал... Не е вярно! Уви, и на чудото не
умеем да вярваме; защото животът – е непрестанно чудо, животът е пълен с
чудеса, животът е пълен с Божествено въздействие, с Неговото присъствие – и ние
все едно не вярваме.
Ние пламваме пред най-великото чудо на земята:
любовта; ние ликуваме за нея, ние й се наслаждаваме, ние се радваме – и не
разбираме, обаче, че друг смисъл в земния и вечния живот няма; и запълваме своя
живот с това, че постепенно разрушаваме любовта, правим самата любов плитка,
нищо не остава от това дивно сияние на Божествената любов и земната любов. И
това знаем, че това чудо във всеки наш живот, макар и веднъж се е случило. Ние
сме били любими от роднините, когато сме били малки, или от човека, когото сме
срещнали, или самите сме обикнали някого, или сме срещнали Христа макар и за
миг и сме били поразени от Неговата любов. Любовта блика навсякъде, навсякъде
сияе; и ние й се радваме, живеем с нея само миг – и забравяме, че когато тя се
е явила, тя е запълнила всичко със себе си и само в нея има смисъл. И
възкръсналият Христос не ни е убедил в това.
Затова нека не чакаме друго чудо, освен словото на
Самия Бог, Който ни говори за вечността и за любовта, и за смисъла на живота, и
на смъртта, и на вечността. Нека вникваме в Неговите животворни, правдиви
слова; всичко да сметнем за второстепенно, да съсредоточим всичкото си внимание
върху едничкото, което е потребно; и тогава и земята ще стане небе, и небето ще
включи в себе си всичко скъпоценно на земята, и ще бъде животът, Божият живот
сред нас. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар