Евангелието разказва, че като изцелявал болни,
Спасителят питал някои от тях: “Вярвате ли, че мога стори това?” И когато
болните заявяват своята вяра, те именно с това свидетелстват, че са познали,
разпознали са в Господа Иисуса Христа Сина Божий, който има всяка власт на
небето и на земята. Тази вяра може да бъде зачатъчна, може да бъде пълна, но
във всеки случай, тази вяра е присъствала във всеки от тях, които идват при
Него. Те не са вярвали просто в чудото, защото мнозина по онова време са
предлагали изцеление и с магия, и с молитва, и с възлагане на ръце, или с
различни обреди на Синагогата; те свидетелствали за това, Кой е Христос…
В други случаи Спасителят пита: “А искаш ли да бъдеш
изцелен?” Този въпрос изглежда не само неочакван, но просто непонятен: че кой
не иска да бъде изцелен? Но думата “изцеление” не означава просто телесно
оздравяване; да бъдеш изцелен това значи да бъдеш като че отново сътворен,
отново да станеш цял, без ущърб, в пълна хармония между Бога и себе си,
хармония между съвестта и вътрешната правда, и живота.
И ето тези два въпроса Спасителят Христос поставя по
един или друг начин на всекиго. Всеки от нас би бил готов да отговори: Да! Аз
искам цялост! – но дали е така? Искаме ли ние цялост на цялата наша природа и
ум, изцелен от всякакво помрачение, и сърце, очистено от всяка нечистота, и
воля, насочена само към хармония с волята Божия, и плът, свободна от всякакви
нечисти влечения, - искаме ли ние всичко това? Искаме ли така да бъдем
изцелени, че в нас да не остане нищо, което да не е Божие, и което да не би
било достойно за нашето човешко величие и достойнство?
Ако беше така, ние бихме били длъжни с целия си живот,
и с вътрешния си устрем, и с всички наши постъпки и думи да бъдем като че
подобие на Христа. В днешното Послание към римляните ясно е казано за това: ние
трябва да приемаме един другиго така, както Христос ни е приел. И на друго
място Апостолът говори за това, че Христос е дошъл при нас, Бог е дошъл да ни
примирява със Себе си тогава, когато още сме били Негови врагове, когато в нас
е живеела злоба, отчужденост един от друг, отчужденост от Бога, вътрешна
разделеност, поробване на душата, на плътта, помрачение на ума, нечистота на
сърцето… Именно тогава при нас е дошъл Господ, предлагайки ни изцеление,
предлагайки да ни върне към онази цялост, която изначално ни е била предложена.
Само с едно уточнение: по онова време, когато Господ ни е сътворил, ние сме
били свободни да избираме; в този свят, в който живеем, тази свобода не ни
принадлежи напълно; ние сме заобиколени от напора на злото, ние сме обкръжени с
полумрак, а понякога и от дълбок мрак; борят ни изкушения и отвътре и отвън.
Говорейки за изцеление, молейки за него – готови ли сме да вземем върху си
кръста на безпощадната борба със самите себе си за да бъдем достойни ученици на
Христа, за да станем, доколкото ни е възможно на тази земя, явление в плътта,
явление в словото, в сърцето, в живота, във волята – явление на Спасителя
Христа, който целия Себе си отдаде за спасението на другите.
И за това също говори днес Посланието към римляните.
Нека помислим за това: имаме ли такава вяра в
Господа, че Той действително е Синът Божий, дошъл да ни спаси, че в Него
единствено е онази цялост на човешкото естество, към която се стремим, че ако
ние молим да станем цели, да се изцелим, ние трябва да знаем, да помним, и
действено да помним, че трябва да бъдем подобни на нашия Господ и Бог Иисус
Христос. Ние можем да си поставим въпроса: но в този свят, в който живеем, нима
няма правда, справедливост, нима няма възмездие за злото?.. Нека си спомним,
онова което Апостолът казва: Гневът човешки не върши правда Божия… Не на нас е
дадено да се гневим; на нас е дадено – да отдаваме нашия живот подобно на
Спасителя: Прости им, Отче, те не знаят, какво вършат!..
Това е пределът на изцелеността, това е пределът на
подражанието, на уподобяването на Христа. Ако ние молим за изцеление, ние
трябва да помним, на каква цена трябва да платим за него, на каква цена трябва
да възблагодарим Бога за този дар на цялост по Негово подобие. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар