„Да простиш не значи да забравиш;
 да простиш означава със състрадание, с болка в душата да си кажеш:
 когато дойде денят на Страшния съд, аз ще се изправя и ще заявя:
 не го съди, Господи!"

(Митрополит Антоний Сурожский)

Молитва за враговете

Близък на мене човек, мой приятел, с двадесет години по-възрастен от мен, беше отведен в концентрационен лагер по време на немската окупация. Когато се завърна, го попитах, срещайки го на улицата: - Какво донесохте със себе си от лагера? ...

 И той отговори: - Непрестанна тревога ...

А аз го погледнах и запитах: - Нима там сте загубили вярата си?

-Не – каза той – но докато бях в лагера, докато бях в страдния, под смъртна опасност, когато ме мъчеха, изтезаваха с глад и побои, аз във всяка минута можех да кажа:  „Отче, прости им, те не знаят какво вършат!” – и аз знаех, че Господ не може да не чуе молитвите ми, защото аз със своята кръв Му свидетелствах за това, че изричам тези думи сериозно, от дълбините на страднието виках за прошка на моите мъчители. А сега аз съм на свобода, а тези, които така ни мъчеха, така ни изтезаваха, така зверски с нас постъпваха, може би не са се покаяли, не са разбрали, какво са вършели. Но когато крещя към Бога, викам към Него, плача пред Него за това, Той да ги спаси по някакъв начин, не може ли Господ да ми каже: - леко е сега да се молиш за тях: ти не страдаш; с какво ще Ми докажеш своята искреност в молитвата?

Цитат от книгата "Любов всепобеждаваща. Проповеди, произнесени в Русия "

За ангелите

 Св. Григорий Палама има размишление за това, какво представляват ангелите сами в себе си . Той ги нарича " втори светлина" и пояснява, какво иска да каже с това:, всеки ангел е прозрачен, като скъпоценен камък , в него се излива светлината на Бога , и чрез него тази светлина се излива и към всички живи същества . Но освен това, този скъпоценен камък, тъй като е шлифован, и Божията светлина, която попада върху него, не само се излива чрез  него, но и чрез тази шлифованост потича във всички посоки. И светлината в ангел - това е неговата изначална чистота , съвършенство , хармония , които съдържа в себе си , да приеме светлината на Бог и щедро , без да удържат нищо за себе си, да даде тази светлина, това сияние на Бога на всичко сътворено .

Из беседи за Символа на вярата

За мъжа и жената

...Христос дойде на земята да спаси човечеството, Бог стана човек и извърши това спасение с цената на Своя земен живот и смърт. И това е първото, за което трябва да мислят мъжете, встъпващи в брак: от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Обичам те!" И тази любов трябва, длъжна е да бъде такава, че мъжът да е готов всичко да пожертва, дори своя земен живот, от любов към жената и децата си. Той е глава на семейството не защото е мъж, а защото е образ на Христа! Съпругата и децата му трябва да виждат в него онова подобие Божие, образа на безграничната, предана, себеотдайна любов, готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва и възпита своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Прекалено лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, има права над съпругата и децата си. Не е вярно! Ако съпругът не е образ на Христа, никой не му дължи уважение, страх или послушание.

А жената е икона, образ на Църквата. Църквата, бих казал, има две лица. Тя е невеста, радваща се на това, че е възлюбена от Бога с любов, явена в Христа. Но заедно с това (и това е образ, използван от св.ап. Павел) тя се явява невеста на Агнеца - онази, която тъй дълбоко и съвършено възлюбила своя жених, че от непоколебима вярност може да остави всичко, всичко да забрави и от всичко да се откъсне заради тази любов. Да го последва където и да иде той: ако трябва - даже на страдания, ако е нужно - и на кръст...

Виждате, в това послание не се говори за властта на мъжа и подчинението на жената, а за взаимна любов, която е жертвено-героична за мъжа и на която жената може да отвърне със същата жертвоготовна любов...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

За прошката

Наистина милосърдието е най-същественото, което се иска от нас. " Но често ни се струва – ако можех само да забравя обидата, тогава бих простил, обаче не мога да забравя. Господи, дай ми забрава!... – Това не е прошка; да забравиш не значи да простиш. Да простиш означава да гледаш на човека такъв, какъвто е, в греха му, в непоносимите му черти, човек, който в живота е тежест за нас – и да кажеш: Аз ще те нося като кръст; ще те донеса до Царството Божие, независимо дали желаеш това или не. Добър или зъл – ще те взема на плещите си и ще те отнеса при Господа, и ще кажа: Господи, аз носих тоя човек цял живот, защото ми беше жал да не погине! Сега Ти му прости, заради моята прошка!.. "

За молитвата

Преди няколко години говорих на тази тема на едно младежко събрание в Тезе и оттогава поддържам кореспонденция с около тридесетина младежи и девойки оттам. Една от девойките веднъж ми писа: „Опитах да се възползвам от съвета Ви; пробвах с цялата си енергия; нямаше минута, в която да не се моля и да не действам едновременно, молех се и действах; а сега не мога дори да понасям самата дума „Бог", не мога да издържа на такава молитва." А аз й отговорих: „Имаш проблеми с храносмилането, прекалила си с храната. В молитвата трябва да се придържаме към здравия смисъл, така както и в живота се ръководим от трезвия разум. Ако никога преди не си се молила, не е възможно веднага да почнеш с осемнадесет часа непрекъсната молитва и диалог с Бога, едновременно изпълнявайки задълженията си. Но можеш да отделиш един или два момента и да вложиш в тях цялата си енергия. Просто обърни взора си към Бога, усмихни се и започвай. В други моменти можеш да кажеш на Бога: имам нужда да си почина, нямам сили да бъда с Теб през цялото време. Което е самата истина! Ти все още не можеш да понесеш непрекъснатото пребиваване с Бога; така и Му кажи. Бог прекрасно знае това, независимо как би постъпила ти. Отдръпни се за малко, кажи: сега ще си почина; за известно време съм съгласна да не бъда такава светица.

Така можем просто да си отпочинем и да погледаме неща, които също са Божии - дърветата, къщите - и след известно време отново да се върнем при Бога. Ако се опитаме да се молим без да спираме, много скоро ще претърпим поражение, но ако подберем подходящите моменти разумно, ще успеем.

Ако направим това, ще бъдем в състояние да се молим. Може и да експериментираме, но не трябва да забравяме да бъдем трезви, защото има грях, който светите отци наричат „духовна алчност'', който се състои в това да искаме все повече и повече от Бога, докато в момента имаме нужда от известна „диета" - получил си малко, но е достатъчно за теб.

Мисли за творчеството 3

Художник, който от дълбочината на своя жизнен опит, от опита си на човек, от опита си в Бога, изразява себе си чрез музика или живопис, или литература - такъв художник, струва ми се, може да разкрие и на другите духовни ценности. Затова си мисля, че не може просто да се каже: пишете само аскетическа литература и нищо друго - девет от десет човека няма да четат вашата духовна литература; до нея трябва да се достигне. За моето поколение, да кажем, четенето на Достоевски изигра колосална роля, както и четенето на редица други писатели - при това не задължително благочестиви или особено устремени в това направление, а просто писатели, които носеха в себе си голяма човешка истина, които ни научиха на истината преди всичко друго и ни отведоха до някъде. Затова не мисля, че може просто така да се каже на хората: престанете да се занимавате с творчество, а се захванете с молитва - човек може да престане да се занимава с едно и да не бъде в състояние да се заеме с друго.

Превод: Полина Спирова

Източник: dveri.bg

Мисли за творчеството 2

Що се касае до това, трябва или не трябва да се занимаваме с творчество, аз мисля, че е невъзможно да се установят правила. Аз мисля, че Бог води всеки един от нас по определен начин. Ако говорим за изразяване на собствената същност - вземете например, човек като св. Йоан Дамаскин. Той отива в манастир, бидейки надарен поет и надарен музикант. Неговият игумен считал, че това са празни работи, и го поставил да върши тежка, мръсна работа. В някакъв момент умира близък приятел на Йоан и той, независимо от забраните, излива своята горест в осем тропара, които ние сега пеем на погребенията. И когато игуменът видял и чул това, казал: Сбърках! Пей...

Превод: Полина Спирова
Източник: dveri.bg

Мисли за вярата 4

Всичко, което се вижда по земята, е Божие творение; всичко, което съществува е излязло от Божиите ръце, и ако ние бяхме зрящи, щяхме да виждаме не само гъстата непрозрачна форма, но и нещо друго. Има една забележителна проповед за Рождество Христово на Московския митрополит Филарет, където той казва, че ако ние можехме да гледаме, бихме видели върху всяка вещ, върху всеки човек, върху всяко нещо сиянието на благодатта; и ако не виждаме това, то е защото ние самите сме слепи, а не защото го няма.

Но от друга страна, ние живеем в паднал свят, повреден, където всичко е двусмислено; всяка вещ може да бъде откровение или лъжа. Красотата може да бъде откровение - и да стане кумир, лъжа; любовта може да бъде откровение - и може да стане кумир или лъжа; дори такива понятия като правда, истина, могат да бъдат откровение, или обратно, да замразят самата същност, която искат да изразят. Затова на всяко нещо трябва да се гледа с очите на художник, или светец; друг изход няма.

Превод: Полина Спирова

Източник: dveri.bg

Мисли за вярата 3

Бог е сътворил този свят; за Него всичко, което е предмет на нашите научни търсения, е Бого-словие, т.е. познание за Бога; всяко творчество по някакъв начин приобщава към Божественото творчество. Ние нямаме право да не знаем по какъв път върви човечеството, защото християнската вяра, библейското предание като цяло е единственото предание на света, което историята приема сериозно и материалният свят ги приема толкова сериозно, че ние вярваме във възкресението на мъртвите, във възкресението с плът, а не само във вечността на неумиращата душа. И аз мисля, че ние трябва дълбоко и прецизно да знаем и познаваме всичко, което съставлява умствената, историческата и обществена мисъл на човечеството. И то не защото в Евангелието има някаква политическа или обществена, или естетическа доктрина, а защото няма нито една област, върху която Божествената благодат да не хвърля лъч светлина, преобразявайки това, което е способно на вечен живот и изсушавайки това, което няма място в царството Божие. И нашата задача е да имаме по-задълбочено разбиране за света, отколкото самият свят има.

Човек трябва да развива себе си колкото се може повече във всяко отношение; и с ума, и със сърцето си, и с цялото си същество да бъде колкото се може по-богата личност. Това не е задължително за този, който е християнин; а за този, който в качеството си на християнин иска да направи принос в живота, ще кажа: да, задължително е. На нашите млади свещеници в Лондон аз винаги казвам: избери си какъв да бъдеш: невежа и светец или добре образован човек; но докато още не си светец, моля те, бъди образован човек, иначе ще стане така, че на въпросите, на които човек има право да получи отговор, ти не отговаряш нито по святост, нито по образование.

Източник: dveri.bg

Превод: Полина Спирова

Мисли за творчеството

Художник, който от дълбочината на своя жизнен опит, от опита си на човек, от опита си в Бога, изразява себе си чрез музика или живопис, или литература - такъв художник, струва ми се, може да разкрие и на другите духовни ценности. Затова си мисля, че не може просто да се каже: пишете само аскетическа литература и нищо друго - девет от десет човека няма да четат вашата духовна литература; до нея трябва да се достигне. За моето поколение, да кажем, четенето на Достоевски изигра колосална роля, както и четенето на редица други писатели - при това не задължително благочестиви или особено устремени в това направление, а просто писатели, които носеха в себе си голяма човешка истина, които ни научиха на истината преди всичко друго и ни отведоха до някъде. Затова не мисля, че може просто така да се каже на хората: престанете да се занимавате с творчество, а се захванете с молитва - човек може да престане да се занимава с едно и да не бъде в състояние да се заеме с друго.

Източник: dveri.bg

Превод: Полина Спирова

Мисли за вярата 2

Днес науката играе толкова голяма роля (това е съвсем справедливо и аз се радвам на това), та ни се струва, че всички въпроси трябва да ги решаваме така, както се решават научните въпроси; и ние искаме да прилагаме чисто научните методи към теми, при които те са неприложими. Та нали не прилагаме методите на физиката в биологията и методите на химията в историята. Откъде накъде ние трябва да прилагаме методите на физическите науки в областта на човешката душа?

    В миналото аз се занимавах с наука, по-точно с физика. Всеки физик може да разчлени музикалното произведение на съставните му части, да го изрази математически, да го превърне в криви; това се нарича „акустика”, но не се нарича „музика”. След като сте анализирали с физически прибори музикалното произведение, вие нямате никаква представа дали то е прекрасно, или посредствено, защото възприемането на красотата в музиката се случва на друго ниво.

Източник: dveri.bg

Превод: Полина Спирова

Мисли за вярата

Едно от характерните свойства на истинския, здрав, духовен живот - това е трезвостта. Ние знаем какво означава трезвостта в сравнение с опиянението, с нетрезвостта. Можеш да се опияниш от различни неща, не само от вино: всичко, което така ни увлича, че вече не можем да си спомним нито Бога, нито себе си, нито основните ценности в живота, е такова опиянение. Това няма нищо общо с онова, което аз бих нарекъл вдъхновение - като вдъхновението на учения, художника, на когото от Бога му е открито зад външната форма да вижда дълбоката същност, която той извлича, изразява чрез звуци, линии, цветове и я прави достъпна за околните хора, които иначе не биха я видели. Но когато ние забравяме именно смисъла, който те разкриват и превръщаме в предмет на наслаждението това, което трябва да бъде предмет на съзерцанието - тогава ние губим трезвостта. В църковния живот твърде често и твърде разрушително се получава така, че има хора, които идват в храма заради пеенето, заради тези емоции, които се предизвикват от хармонията или тайнствеността на богослужението, когато вече не Бог е в центъра на всичко, а преживяването, което е плод на Неговото присъствие. Основната черта на православното благочестие, на православната духовност е трезвостта, която пренася всички ценности, целия смисъл от себе си към Бога.

Източник: dveri.bg

Превод: Полина Спирова

"ДА ЗАСПИШ С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ"

Моят духовник веднъж ме посъветва, като лягам да спя да казвам: Господи, по молитвите на тези, които ме обичат, спаси ме и ме защити!- а после лягаш в леглото и тогава започват да изплуват имена и лица на тези хора, на чиито молитви ( или даже не на молитвите, а на любовта им) можеш безгранично да разчиташ: майка, баща, баба, жена , съпруг, невеста, жених, приятел, стар другар - малко ли такива хора изплуват в паметта ни. И всеки път, когато се появи образ или си припомняш име, спри се и помисли: този човек ме обича!...И му кажи мислено: благодаря!...Благодаря Миша, благодаря Коля; благодаря Ана- благодаря ти за любовта. 
Тази любов ми е скъпоценна, тази любов е моя защита..
После се обърни към Бога и кажи: Господи, благослови го за това, че ме обича! Това е истинско чудо! С какво съм заслужил тази любов?- с нищо; той просто ме обича, тя ме обича. О, благослови ги за това!...
И когато се насити сърцето ти с любовта на този човек, помисли за другия, за третия и рано или късно, когато върволицата от имена и лица се извърви пред тебе, ти ще заспиш, но ще заспиш с любов и благодарност и под покрова не само на небесната, но и на земната любов. Това е една тайнствена и неразривна връзка нежду небето и земята, между хората, които са разделени от хиляди километри или от стените на затвора, или от смъртта..."

За иконите

"Дивно чудо наистина: Бог ни се е явил със Свое лице и ние можем да съзерцаваме това лице, и можем с цялата си любов и благоговение да паднем на колене пред Неговата икона, защото тя е отражение на църковния опит, на църковното познание за Бога. Бог ни се яви като един от нас, но без да престава да бъде непостижимият, великият Бог, Който Сам по Себе Си е образ на Живота, Светостта, Непостижимостта. Едновременно с това Ветхозаветното слово ни се открива в нова светлина: всеки от нас е творение по образ Божий; всеки от нас - една икона. Чудно нещо наистина! И когато гледаме един към друг, и когато отправяме взор към иконата с очите на вярата, с очите на любовта, с очите на богопочитанието ние можем да съзрем образа Божий….

Има икони осквернени, поругани, обезобразени от човешка злоба, и тези икони ни стават изключително скъпи - те са нещо като икони-мъченици и на нас ни се иска да ги спасим, да ги оградим с любов, да ги пазим, защото са пострадали ужасно от човешкото беззаконие…

Именно така трябва да гледаме и един на друг: видим ли човек обезобразен от греха, човек наранен, у когото е трудно да съзрем красотата и славата Божии, тогава трябва се вгледаме много внимателно в този свят, но осквернен образ, и трябва да вложим огромен труд, безкрайна любов, цялото си благоговение, за да може тази икона, изписана не върху дърво, а в душата човешка, в неговия образ и същина, да се очисти, да се изцели, да се освети отново, да бъде икона за слава Божия. 

И ето, сега, пред прага на втората седмица от Великия пост, в края на която преподобният Григорий Палама ще прогласява славата човешка, ще ни каже, че Божията благодат у човека, около човека и с човека, която го изцелява и обновява, тази благодат е Сам Бог, Който живее в нас. С безпределно благоговение сме длъжни да гледаме един на друг, с безкраен трепет и страхопочитание трябва да се отнасяме един с друг, без да се взираме в нашите немощи, слабости, грехове, защото макар да сме образ осквернен, ние сме и образ осветен. Амин." (Митрополит Антоний Сурожский)

За Божията майка

„Ще пристъпваме към иконата на Божията Майка, ще просим да получим Нейните молитви, милост, опрощение. Както е казал един подвижник: ако Тя ти прости смъртта на Своя Божествен Син, тогава никой не може да те осъди…” (Митрополит Антоний Сурожски)

За смъртта

Смъртта не е край, а начало. Тази врата се отваря и ни пропуска в простора на вечността, който би бил завинаги скрит за нас, ако смъртта не ни освобождаваше от робството на земята.

За обидата

"А ако някой ви е обидил, замислете се за това, че всички вървим към Голгота, за да видим как Христос умира за всеки от нас. Да видим как Той умира и за тези, които обичаме, и за онези, които не обичаме. След това дали ще можем, оглеждайки се около себе си, да си мислим: този не искам и да го виждам, онзи не го понасям, другият там да се ми се маха от главата? Невъзможно. По такъв начин няма как да извървим кръстния път заедно с Христа!" (Митрополит Антоний Сурожский)

За прошката

"Простить не значит забыть; простить это значит с состраданием, с болью в душе сказать: когда придет Страшный суд, я встану и скажу: не осуди его, Господи; лучшего он сделать не мог..." (Митрополит Антоний Сурожский)