Во
имя Отца и Сина и Светаго Духа.
От днешното Евангелско четиво с каква сила и яснота
изпъква онова, което изгражда християнина, което го характеризира и кое му е
чуждо.
Християнинът е човек, който от Бога се е научил да
обича така, както на земята никой не може да обича. Христос ни казва: ако вие
обичате онези, които вас обичат – с какво се отличавате от другите? Ако давате
на онези, от които очаквате каквото и да било в отговор, - с какво се
отличавате от езичниците? Обичайте враговете си, благотворете на ония, които ви
ненавиждат, давайте, без да очаквате нищо в замяна, и тогава ще бъдете подобни
на вашия небесен Отец, Който дава и на неблагодарните, и на злите.
Християнинът се отличава от другите не с
богослужението, не с това, как външно се моли, не с каквато и да било външна
форма, а с вътрешното съдържание, богоподобността на своята любов, и извън това
няма християнин. Св. Ефрем Сирин казва: Не заключвай молитвата си само в
думите, нека целият твой живот, всяко твое действие бъде богослужение! – т.е.
прославяне на Бога и служение на Бога. Евангелието говори за същото: нека
хората видят делата ви и прославят вашия Отец, Който е на небесата! Нека нашият
живот бъде служение на Бога, Който стана човек, служение с посилна, непобедима,
с нищо несравнима любов към хората, та в студеният, потъмнял, чужд на Бога свят
отново да донесем непостижимата любов, онази любов, която човек сам в себе си
не намира, но на която той може да се уподоби и към която да се приобщи.
Нека приемем тези думи Христови в сърцето си. Не
благочестието прави християнина, а любовта, не едни или други постъпки правят
християнина, а любовта – но любов особена, любов, подобна на Божията, любов,
която е готова да отиде на всякакви жертви и на себе си, и на своето, та на
другия да му стане светло и животът да влезе в неговия живот. Ако живеем така,
то ще намерим път и към молитвата, и към поклонението на Бога, защото Той ще ни
бъде роден, защото беседата с Него ще бъде естествена, защото ние ще бъде
единни по дух с Онзи, Който е Дух животворящ, защото Сам Господ Светият Дух в
нашите сърца като неизказано въздихание ще възнася нашите молитви към Бога, и
ще ни направи чеда Божии в онзи смисъл, който ще ни позволи Него, Господа, да
го наречем Отец, станали живи членове на Тялото Христово. Без това – отделно,
разделени – ние не сме християни, без това нашето общество – не е християнско
общество. А ние сме призвани да бъдем Христови, да приемаме един другиго, както
ни прие Христос. А на земята сме призвани да бъдем пред всички явление на
онова, което Бог може да направи с хората, които Му повярват и се отдадат в
Неговите ръце, та от тях Той да направи общество, подобно на тайнственото
троическо общество – Единия Бог в Света Троица. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар