В НЕДЕЛЯТА НА САМАРЯНКАТА

Во имя Отца и Сина и Святиго Духа.

Когато самарянката бързешком се върнала в своето градче и започнала да вика съседите да отидат и да видят Христа, та казвала: Елате да видите! Ето човек, който ми каза всичко, което съм направила!.. И народът се събрал и слушал онова, което Христос имал да им каже.

И ние понякога мислим: колко просто е било тогава! Колко леко тази жена могла да повярва, и колко просто било за нея от току-що преживения потресаващ опит да се обърне към другите и да им каже: «Елате да чуем човека, който говори, както никой друг никога не е говорил, човека, който без нито една моя дума погледна и прозря дълбините на моето сърце, мракът на моя живот, видя и разбра всичко!»

Но нима това не се случва и с всеки от нас? Христос не й казал нищо особено забележително, Той само й казал, коя е тя, какъв е нейния живот, каква я вижда Бог. Но това Той може да ни го каже всеки ден от нашия живот, и не в каквото и да е мистическо преживяване, както се е случвало с някои светии, но по най-обикновен начин.

Ако се обърнем към Евангелието и го четем всеки ден, или го прочетем от време на време с такава откритост, която не винаги ни е достъпна, ние можем да си помислим, че Христос държи пред очите ни огледало, в което ние виждаме себе си, каквито сме: или радвайки се за това, което виждаме, или пък обратно, потресени, доколко се отличаваме от онова, което изглеждаме, или от нашите собствени илюзии за себе си. Христос казал на тази жена: Повикай мъжа си! – и тя отвърнала: Аз нямам мъж. И Христос тогава й отговорил: Правилно каза: имала си петима мъже, а оня, който е сега е твой мъж, не ти е повече мъж, отколкото останалите...

Някои духовни писатели коментирали този откъс, че Христос като че й казал: Да, ти си била в брак с всичко, които твоите пет чувства са могли да ти дадат, и си видяла, че пълнота, удовлетворение не можеш да намериш нито в едно от тях; а сега ти имаш само себе си: твоето тяло, твоят ум, и те не повече, отколкото твоите пет чувства, могат да те наситят, да ти дадат онази пълнота, без която не можеш да живееш...

Не това ли ни казва Христос, когато четем Евангелието, когато Той ни поставя пред лицето на онова, което бихме могли да бъдем, когато Той ни зове към величието, към което сме призвани? Онова величие, което Павел описва, призовавайки ни да достигнем пълнотата на мярата на Христовата възраст: да бъдем човечни, като Него, подобно на това, както Той е истински човек, достигнал всецяла пълнота, окончателна, пълна приобщеност, общност с Бога.

Ето, нека се научим от тази жена, че и ние – всички ние – сме се обръщали на всички страни, където да получим храната на този свят и да се наситим, и всички ние сме открили, че да ни насити не може нищо, защото човекът е твърде дълбок за материалността, твърде дълбок и твърде просторен за психологичността, - само Бог може да напълни този простор и тази дълбина. И ако само можехме да разберем това, ние бихме се оказали точно в положението на тази жена. Ние не трябва да срещаме Христа при кладенеца; кладенецът – е Евангелието, мястото, от което може да избликне водата на живота, но това не е материален кладенец. Този кладенец е символ, водата, която трябва да пием е друга вода.

Нека започнем да подражаваме на тази жена. Нека да дойдем на себе си, да разберем, че всичко, с което сме били впрегнати, като в брак, не е станало наше напълване, и да си поставим въпроса: «Кой съм аз в онова измерение, в което ме вижда Бог?» И тогава ще можем да отидем при другите и да кажем: Аз срещнах човек, който постави огледало пред очите ми, и аз се видях такъв, какъвто съм. Той ми каза всичко за мен, - ела, виж! Ела, чуй!.. И хората ще дойдат, те ще се заслушат, и ще се обърнат и ще кажат: сега вече не по твоето свидетелство вярвам, - ние видяхме сами, ние чухме сами, и сега сами знаем, и сами вярваме. Амин.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! - ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

----

Източник: http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=&groupname=&subgroupname=