вторник, 14 май 2013 г.

Пасха

Христос воскресе!
Възпяваме Христовото Възкресение и току-що с думите на свети Йоан Златоуст провъзгласихме победата на живота над смъртта: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?... [Ос. 13:14, Koр. 15:55] Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба!...". И в същото време с очите си виждаме и слушаме страшни вести за това, че смъртта все още покосява много хора около нас, умират нашите ближни, умират млади хора, умират скъпи хора – тогава къде е това благовестие за победата на живота?
Има различни видове смърт. Има телесна смърт, но има и още по-страшна смърт: раздяла, окончателна, вечна, непреодолима раздяла. И тази смърт, хилядолетия преди Христовото пришествие, била опит на цялото човечество. Откъснало се от Бога, изгубило Бога като източник на своя живот, човечеството започнало не само да умира тялом, то започнало завинаги да се отдалечава от общение с Него. Умирайки без Него, хората оставали мъртви.
И ето, Христос, Синът Божий, Живият Бог, дошъл на земята. Той живял като човек. Бидейки Жив Бог и самият Живот, Той се приобщил към всичко, което представлявало съдбата на човека: Той изпитвал жажда, бил гладен, изморявал се; но, което е по-страшно от всичко – в крайна сметка Той се приобщил към умирането и смъртта. Бидейки Бог, Той не можел да умре; но от любов към нас споделил нашата съдба. Останал с Бога и бил отхвърлен от хората; не се разделил с тях и на Кръста – о, на Кръста Той произнесъл най-страшните думи в историята: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?..." И умрял: умрял самият Живот, угаснала светлината, която е истинската Светлина...
И ето, Христос с душата Си слязъл в тази бездна на богооставеността, където няма Бог. Когато влязъл в тази страшна област, Той запълнил всичко със Себе Си, със Своята Божественост, с вечния Живот, с неумиращата Светлина. И тази смърт завинаги е унищожена; сега ние наричаме смъртта успение, временен сън. И когато умираме, не слизаме в бездната на отчаянието и богооставеността, а отиваме при Бога, Който толкова ни обикна, че даде Своя Единороден, единствен, възлюбен Син, за да повярваме в Неговата любов!
Можем ли да се съмняваме в тази любов, когато виждаме и знаем какво е струвала тя на Бога: живота на Христос, смъртта на Христос, отхвърленост от хората, отхвърленост от Бога, ужаса на Гетсиманската градина, когато Той очаквал смъртта, знаейки, че Го е предал близък ученик, знаейки, че след няколко часа Петър, друг Негов ученик, ще се отрече от него и всички ще Го оставят да умира в самота, да умира сам... И с това Той ни казва: Вижте – и това приех върху Себе Си. Той умрял, за да вярвате вие, че сте обичани от Бога, и поради това, че сте обичани от Бога, сте спасени... Защото нашето спасение не зависи от нас, а от това чудо на любовта...
А ние с какво можем да отговорим на тази любов? Можем да приемем тази любов благоговейно и трепетно в сърцата си, можем с изумление да стоим пред това чудо на непобедимата Божия любов. И ако сме разбрали това, тогава можем през остатъка от дните си да благодарим, да превърнем целия си живот в благодарение: не да се покланяме на Бога по задължение, не да изпълняваме Неговите заповеди по необходимост, а да кажем: Господи! Ако Ти така ни обичаш, то можем да Те почитаме, да Те обичаме, да Те слушаме, защото Твоят път е Пътят на живота... И да направим целия си живот не думи на благодарност, не песен на благодарност, а жива благодарност: да обичаме всеки човек така, както го е възлюбил Бог: на всяка цена и докрай.
И ако така се научим да обичаме, нашият свят ще стане нов, друг свят; тогава при нас ще дойде Царството Божие, Възкресението, новият живот. Но за това всеки от нас трябва да умре – не с телесна и не с ужасната смърт на раздялата: а с отказа от всяко себелюбие, от търсене на своето; да се открием на Бога, да се открием на другите, да живеем за другите. Защото да възкръсне за вечен живот може само този, който е хвърлил от плещите си всичко временно и тленно като стара, ненужна дреха... ТАКА да живеем и такъв свят да създаваме, и тогава Господ ще се възрадва за нас и ние с радост ще погледнем Него и всеки човек в лицето... І www.paskha.ru.
Превод: Татяна Филева
Източник: http://www.pravoslavie.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар