събота, 18 май 2013 г.

В Неделята на Жените - Мироносици

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Ние сега още сме осияни от радостта на Възкресението Христово, и на моменти ни се струва така странно, че не всичко наоколо сияе с тази радост: сияе храмът, сияят, светят сърцата ни, а наоколо, когато се огледаш, сякаш все още е предутринен мрак, а понякога е и тъмна нощ. И ето, когато се обръщаме с поглед към всичко заобикалящо ни, трябва да помним, какво се е случило, когато Христос в действителност възкръснал.
Рано сутринта, още преди съмване, жените-мироносици дошли на гроба, и сияещ със светлината на Възкресението ангел, им казал, че е напразно да търсят сред мъртвите живия, напразно е сред хората да търсят Бога, който е възстанал от Своя гроб. А наоколо все още царяла предутринната тъмнина, и обаче тази светлина на Христовото Възкресение, този започващ ден говорели за това, че тъмнината е победена, победена е окончателно и безвъзвратно. Възможно би било още тогава да бъде предвкусван смисълът на думите на един от древните пророци: нощта се приближава към края си, вече съмва! И този ден свети оттогава, Жените-мироносици дошли, когато прозвучала едва първата вест за Христовото възкресение, когато само ангелите на небесата, само спасените от тъмнината на ада хора, я възпявали – а оттогава колко хиляди сърца са запалени с тази радост и с тази светлина,колко мисли са просветени с това сияние!
И ето на нас също ни надлежи да влезем в труда и подвига на онези, благодарение на които вестта за Кръста Господен се е оказала не вест за крайното поражение на Бога, истината, доброто, живота, и да се присъединим към онези, които през целия свят пренесли вестта за това, че Кръстът се оказал победа, а не поражение, - вестта за Възкресението. Когато за пръв път Христос застанал пред Своите ученици, той им дал мир, мир, от който те така страшно се нуждаели. Току що си отишъл страшният Велик петък, но те били още погълнати от неговия ужас и неговия мрак. И Христос, като се явил, им дал мир, който вече никой и нищо не можел да им отнеме, мир, който се основавал на увереността в победата и великата радост, вече сливаща се с небесната радост.
А второто Негово слово е: “Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам”. Бог изпратил Своя Син да свиделества за истината, да ражда и разширява любовта. Христос пратил Своите ученици да примирят света с Бога, ако е нужно – с цената на собствения си живот. Те направили това, и ние сега чрез техния подвиг сме живи: поради това, че те не пожалили своя живот, ние можем да възпяваме Възкресението да се радваме с вечна радост.
И словото, казано им тогава, днес се говори от този храм, където възпявахме Възкресението: ние сме длъжни да влезем в света, в неговия предутринен мрак, с вестта за Божествената любов, с вестта за истината, и да свидетелстваме, че всичко това е Христовата правда. Ето с какво трябва да влезем в увереността, която ни дава Възкресението, в радостта, и в любовта, която тя трябва да всели в нашите сърца. Ако ние не сторим това, ние няма да влезем нито в апостолския труд, нито в замисъла Господен, а ако го сторим, ние също ще станем благовестници и ще донесем радостта на спасението и смисълът на живота до хората, все още намиращи се в предутринна мъгла, а понякога и в смъртна сянка. Амин.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! - ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

Източник: http://sveticarboris.net/

Няма коментари:

Публикуване на коментар