неделя, 26 май 2013 г.

За Неделя на разслабения и нашето безсилие

(Йоан 5:1-15)

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Отново чуваме така добре познатия ни евангелски откъс за изцелението на разслабения и ни се иска пак и пак да обърнем внимание на въпроса, поставен от Христос: „Искаш ли да оздравееш?" На пръв поглед няма друг отговор, освен този, който дава разслабеният: „Да, Господи, искам!"

Но така ли е всъщност? Неотдавна при мен дойде един страдащ мъж, който се оплакваше от болестта си, от тежестта на живота, от изискванията, които животът издига пред всеки от нас. И в течение на разговора попитах човека: „А бихте ли желали болестта Ви да изчезне, така че у Вас да не остане никаква телесна немощ и да можете с всички сили, с цялата отговорност да влезете в живота?" Този мъж не само не се замисли, но сякаш с вик ми отговори: „Не!", – а после сам се учуди как изтръгна такъв безумен отговор пряко от душата си. Когато зададох този въпрос и поразсъждавахме върху него, отговорът беше следният: болестта, немощта, безсилието, така явни за всички, се оказват за мен единственото спасение от отговорност, от необходимостта да живея твърдо, смело, активно.

Затова Христовият въпрос, насочен към разслабения, не е така лесно разрешим. Във всекиго от нас има доза слепота, разслабеност, ние „куцаме на две колена", както казва пророкът (3 Царств. 18:21) – колко има у нас от онова, което може да мине под общото название немощ, което означава „не мога"; безсилие, което означава „нямам сили да направя това" и което ни спасява от необходимостта да живеем живота си отговорно и творчески. Нека да се замислим върху този проблем.

Разслабеният дълго лежал в тези притвори, все се надявал, че ще го споходи чудо отвън. Ние с вас също често се надяваме на това, но очакваме чудото винаги в двойствен смисъл: не само да ни бъде дадено изцеление, но заедно с него от живота ни да си отидат всички трудности, всички страхове, всички задачи; животът ни да стане лек и да вървим по него безпрепятствено и безгрижно. Понякога ни се струва, че можем да бъдем освободени от всичко, да ни бъде дадено всичко – но това не се случва. И единственото, което ни остава, е да се обърнем към Христос, лично към Него и към никой друг – и да кажем: „Господи, искам да взема живота си в ръце, както се взема кръст, както се поема трудна и отговорна задача. Готов съм да платя с живота си, за да живея с цялото си сърце, разум, сила и немощ". Тогава Христос ще ни възложи тежестта на живота като дар, и ще ни даде сили да живеем този живот.

Затова нека всеки от нас да се замисли: не се ли крия зад немощта си, зад безсилието си, зад тези „не мога", „не е възможно" и „нямам сили" тогава, когато ми липсва мъжество, вдъхновение, вяра в живота? И да се помолим на Бога не за чудо, което да ни избави от всички несгоди, а да влее Той крепкост в нашето тяло, в нашата душа, в нашия ум, в нашата воля, в цялото ни естество, и да можем заедно с Христос да повдигнем тежестта на земния живот и да я понесем, тоест всичко онова, което съставлява нашето съществуване, всеки човек, всяко събитие – до царството Божие. Амин. I www.metropolit-anthony.orc.ru.



Превод: Радостина Ангелова
Източник: pravoslavie.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар