Неделята на разслабения

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

Току що чухме разказа за разслабения, който години лежал до водата, където би могъл да получи изцеление мигновено, но бил парализиран, сам не можел да помръдне от мястото, където лежал, и никой години и години наред не го погледнал и не го пожалил. Онези, които били парализирани, сами се стремели към изцелението, но техните приятели, роднините им, единствено за тях мислели. А този излишен човек – нека си остане парализиран: кой го е грижа. Това не е наша работа, той – не е наш, той – не е мой, той – не ни е свой. И този човек би лежал, ако един Човек не бе се приближил до него, - Онзи, Когото апостол Павел нарича Човекът Иисус Христос, Бог, Който стана Човек от жал, от състрадание, с готовност живота Си да даде и Който действително го даде, подари ни Своята смърт, само да можем да повярваме в Неговата любов към нас. Христос го спасил, но това не снема от другите хора отговорността.

И ние сме заобиколени не от парализирани телесно хора, но от хора, които душевно, психически, всячески са парализирани, то ест които са безсилни да живеят с пълнотата на живота. Едните се страхуват да живеят, защото детството им било такова страшно, самотно, жестоко, други ги е страх да живеят, защото младостта им е преминала в обстоятелства на жестокост, безсърдечие. Мнозина останали неспособни да живеят, защото са видели твърде много ужас във войната или около войната или даже просто сред роднините, които успели да възненавидят и да разрушават един другиго години наред, които ги е страх да живеят, които не могат да намерят сила в себе си ръка да повдигнат. Има толкова, толкова разновидности на тази парализираност на душата, на това безсилие да се живее около нас, и ние нямаме право да чакаме от небесата да слезе Христос и да свърши работата, която Той е поверил на нас, - защото Той на нас е поверил на земята да бъдем Негово присъствие, Той ни е заповядал, нашите действия да бъдат Негови действия.

Нека погледнем един другиго в нашите семейства, сред нашите приятели, и в нашата енория, и навсякъде около нас по улицата, където и да било, нека погледнем, нека се вгледаме. Погледнал си лицето на човек, надникнал си в душата му чрез неговите очи, понякога такива уплашени, такива отчаяни, такива пълни с болка или такива мърти, защото човек е загубил всяка надежда, и тогава нека се вгледаме в нашия ближен, който и да било ближен, който и да е човек, който ни е случайно срещнат, и нека си поставим въпроса, каква е неговата нужда, какво мога аз да направя? Аз мога да влезна в негоия живот, аз мога да му докажа, че той не е сам, че той не е презрян, че той не е излишен, че някой го е видял с очи и е откликнал със сърце? Нека се погледнем един другиго с такива очи, и тогава ще дойде изцеление за мнозина.

То ще дойде чрез Христа, да, защото, както е казал отец Сергий Булгаков преди много години, ние всички сме като че въплътеното присъствие на Самия Христос. Кръщавайки се, ние ставаме едно с Него, получавайки миропомазание, ние се изпълваме със Светия Дух, причастявайки се със Светите Тайни, ние ставаме едно с Него. Помислете само: всеки от нас в някакъв смисъл е жива, макар и често такава не творческа, но жива икона на Христа! Нашата отговорност един за друг е огромна – не само за онези, които обичаме, които ни харесват, които са ни близки, но за всекиго, който е парализиран от страх, болка, ужас, парализиран от своето минало или от своята отчаяна самота. Нека се погледнем един друг с нови очи и започнем да се учим, как може да видим отчаянието в другия човек, неговото безсилие. И да поставим пред себе си въпроса: какво мога да направя за този човек и за всички приятели около мен? не непременно с думи, но често става така: когато човек е в отчаяние, когато е самотен, когато си няма никого, - и изведнъж някой го погледне с такива виждащи очи, че той разбира, че е видян, и че не е сам, и че той може да се усмихне на другия човек, и онзи ще отвърне. И тук ще започне изцелението и новият живот.

Нека започнем този нов живот сега, днес, тук и нека бъде благословение Господне на вас, Того благодатию и человеколюбием, всегда, нине и присно и во веки веков. Аминь.

----

Христос воскресе!

Източник: В начало беше Словото