Во имя Отца и
Сина и Святаго Духа.
Когато Христос
попитал разслабения, защо толкова години лежи болен, неизцелен до купелта,
която дава изцеление чрез благодатта на Светия Дух, болният Му отговорил: Нямам
си човек, който да ме пусне в тези целителни води, всеки път, когато водата се
раздвижи, друг преди мене успява да се потопи в купелта…
Ето един образ,
който така болезнено се отнася към целия ни живот. Колко много хора сега могат
да кажат: Нямам си човек! Хора – много, а човек няма; хората около нас са
много, цяла тълпа, а няма да се намери човек, който би ме погледнал човешки, би
се отнесъл с отзивчивост, дълбоко уважение и съчувствие. И това е едно от
най-страшните свойства не само на света въобще, но и на нашия християнски свят.
Тълпа – но няма човек… В другите области на живота все още може някак да се
примирм с това, че не достига любов, че хората се грижат за себе си и са заети
със себе си, че отминават, отминават, заобикалят встрани от всяка нужда. Но в
Църквата не бива да се примирим с това, защото Църквата, както я определя св.
Игнатий Богоносец, е въплътена любов, и където тази любов я няма – няма я и
Църквата, има само привидност, лъжа, която отблъсква хората.
Ето защо са
празни нашите храмове, отпада младежта, отиват си хората от всеки род, - защото
не намират те любов сред нас. В това единствено място, където тя трябва да
бъде, където трябва да прелива, където трябва да може да я намери всеки, всеки
човек, който прекрачва прага на нашия храм, или даже случайно влезъл в кръга на
нашия живот – точно там нея я няма. Преди много години когато владика Василий
пътувал за пръв път в Росия, той видял близо до себе си сред молещите се един
обикновен работник и после го попитал, защо той ходи в църквата? Всичко ли разбира
от църковните молитви? – Не, отговорил той. – Е какво тогава ви привлича? – А
онзи отвърнал: Това е единственото място, където никога не чуваш за нещо друго
освен за любовта, и където се отнасят към тебе с любов…
И върху това се
крепи Руската Църква, върху това се създава вселенската Църква. Когато
апостолите излезли на проповед, те пренесли благата, животворящата вест за
това, че всички са скъпи на Бога и всички са обичани от Него. Те били живи
свидетели на това, че има такова общество от хора, които заедно с Бога са
възлюбили сътворения от Него свят, без остатък,всички и близки и далечни,
приятели и врагове, и обичащи и ненавиждащи. Всички поравно, защото всички са
родни, всички са скъпи на Бога.
Ето пред какво
ни поставя днешното Евангелие. Хора има много, а човек няма; и това се отнася
не само за «чуждите хора», случайно влезли в нашия храм, но и към всеки от нас.
Нима можем да разчитаме един на дру така, както първите християни са разчитали
на всеки човек, стоящ до тях? Не, обеднели сме от любов, затворили сме се,
охладнели сме и зато около нас е пустота – причина за това сме самите ние. Да
обичаме със сърце, да обичаме радостно, се дава постепенно; но да обичаме със
съзнание, да обичаме с вяра, да обичаме убедено, с всяко действие, с всяко
усилие, с всяка своя мисъл е дадено на всички. Христос ни е заповядал да опазим
Неговите заповеди, ако Го обичаме, и е обещал, че при този, който изпълни
заповедите Му, Той ще дойде заедно с Отца и Духа и ще го направи храм на
Светата Троица. Тогава човекът ще запламти със сърцето и ума си и с цялото свое
естество от животворна любов. А дотогава макар с жалост, макар със състрадание
и разбиране нека живеем и се превръщаме в църковна общност, братство от хора,
което, може би, някога ще израстне в славен образ на въплътената Божествена
Любов, любов, въплътена във всеки от нас за радост, утешение и спасение на
всички и всеки. Помогни ни Господи, да станем Църква, а не само привидност на
Църква. Амин.
ХРИСТОС
ВОСКРЕСЕ! - ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Източник: В начало беше Словото
Няма коментари:
Публикуване на коментар