Едно
от характерните свойства на истинския, здрав, духовен живот - това е трезвостта.
Ние знаем какво означава трезвостта в сравнение с опиянението, с нетрезвостта.
Можеш да се опияниш от различни неща, не само от вино: всичко, което така ни
увлича, че вече не можем да си спомним нито Бога, нито себе си, нито основните
ценности в живота, е такова опиянение. Това няма нищо общо с онова, което аз
бих нарекъл вдъхновение - като вдъхновението на учения, художника, на когото от
Бога му е открито зад външната форма да вижда дълбоката същност, която той
извлича, изразява чрез звуци, линии, цветове и я прави достъпна за околните
хора, които иначе не биха я видели. Но когато ние забравяме именно смисъла,
който те разкриват и превръщаме в предмет на наслаждението това, което трябва
да бъде предмет на съзерцанието - тогава ние губим трезвостта. В църковния
живот твърде често и твърде разрушително се получава така, че има хора, които
идват в храма заради пеенето, заради тези емоции, които се предизвикват от
хармонията или тайнствеността на богослужението, когато вече не Бог е в центъра
на всичко, а преживяването, което е плод на Неговото присъствие. Основната
черта на православното благочестие, на православната духовност е трезвостта,
която пренася всички ценности, целия смисъл от себе си към Бога.
Източник: dveri.bg
Превод: Полина Спирова
Няма коментари:
Публикуване на коментар