четвъртък, 9 май 2013 г.

Мисли за вярата



Едно от характерните свойства на истинския, здрав, духовен живот - това е трезвостта. Ние знаем какво означава трезвостта в сравнение с опиянението, с нетрезвостта. Можеш да се опияниш от различни неща, не само от вино: всичко, което така ни увлича, че вече не можем да си спомним нито Бога, нито себе си, нито основните ценности в живота, е такова опиянение. Това няма нищо общо с онова, което аз бих нарекъл вдъхновение - като вдъхновението на учения, художника, на когото от Бога му е открито зад външната форма да вижда дълбоката същност, която той извлича, изразява чрез звуци, линии, цветове и я прави достъпна за околните хора, които иначе не биха я видели. Но когато ние забравяме именно смисъла, който те разкриват и превръщаме в предмет на наслаждението това, което трябва да бъде предмет на съзерцанието - тогава ние губим трезвостта. В църковния живот твърде често и твърде разрушително се получава така, че има хора, които идват в храма заради пеенето, заради тези емоции, които се предизвикват от хармонията или тайнствеността на богослужението, когато вече не Бог е в центъра на всичко, а преживяването, което е плод на Неговото присъствие. Основната черта на православното благочестие, на православната духовност е трезвостта, която пренася всички ценности, целия смисъл от себе си към Бога.


Източник: dveri.bg
Превод: Полина Спирова

Няма коментари:

Публикуване на коментар