На петдесетия ден след Своето Възкресение Христос изпратил на Своите ученици Светия Свой Дух, Духът, Който изхожда от Отца, но Който се праща в света от Спасителя Христа. Учениците били събрани на молитва за възпоменание на своя убит и възкръснал Учител. И изведнъж слезли върху тях като че огнени езици; като огън се спуснал върху тях Духът Божий, изпълнило ги вдъхновение – вече не били същите апостолите, каквито били петдесет дена преди това. Тогава те, изплашени, се криели от страх, че техният Учител е победен, убит.
Сега, обаче, същите тези хора, изпълнени с това вдъхновение, това дихание на вечния живот, изпълнени с Божието присъствие, излезли при заобикалящите ги хора и без страх, със смелост, за която преди е подозирали, започнали да говорят за Христа като за Бог, Който станал човек, започнали да говорят за Бога като за Любов, любов безмерна, неизмерима, която обгръща, обхваща всичко и всички. И същото вдъхновение ги изпълнило с такава смелост и такова мъжество, благодарение на което те отишли не само на проповед, но на страдания, на побои, на терзания и мъки, в затвори, и в крайна сметка - на смърт.
превод Теменужка Витанова
На първото изображение: Слизането на Св. Дух над апостолите. Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.
На второто: Слизането на Св. Дух над апостолите на Св. Петдесетница.
Икона от Леонид Успенски от църквата "Три светители" в Париж.
Източник: dveri.bg

Няма коментари:
Публикуване на коментар