вторник, 21 май 2013 г.

Неделя на Разслабения - четвърта след Пасха


В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Искам да насоча вниманието ви към три особености на днешното евангелско четиво. Първо: колко страшно е да чуеш, че този човек 38 години е бил в крайна, изключителна нужда, с разбито от  болестта тяло, сломен, и че не се е намерило нито един човек, който би му помогнал ... И това, което се е случило с този човек, в този момент се случва с милиони други: защото ние сме със студени сърца, защото не ни е до това, че другите гладуват, страдат от болести, намират се в душевно отчаяние, търсят и не могат да намерят своят път в живота, в края на краищата, да намерят Живия Бог - защото ние сме толкова студени, милиони хора остават на тъмно и студено, в самота и ужас.

Втората особеност на Евангелието днес е именно тази: кой от нас може да каже, че когато той искал нещо, мечтал е за нещо, търсил е нещо и е стоял редом до друг човек, който е бил в същата нужда, но по-дълго, в същата нужда, но по-голяма, - кой от нас е пожертвал себе си, отстъпил е встрани и е казал: ти иди първи, ти бъди първата, аз ще почакам ... В отговор на такова действие, Господ би могъл да даде на такъв човек (на всеки от нас, ако само ние бихме в съумели да го направим)такъв душевен мир, такава светлина, която би направила излишно, ненужно, нещото, към което така отчаяно се стремим.

Накрая, Христос казва на този човек: Гледай, пази се,  не съгрешавай повече, в противен случай  ще бъде още по-лошо от това, което си преживял ... Грехът, разбира се, се изразява с думи, мисли, действия, израз на волята; но в сърцевината си, грехът - това е отделяне от Бога, защото Бог се явява като ключ за нашата пълнота, цялостност. Ако се отделим от Него, тогава ние губим самата възможност да бъдем цялостни. И ние се отделяме всеки път, когато ние не постъпваме по отношение на другия човек така,  като би постъпил Спасителят Христос. Той ни показа, какво означава да си истински човек - цялостен,  носещ в себе си Божествен мир и Божествена слава. Той ни показа пътя; Той ни предупреди, че това, което не сме направили  на когото и да е от нашите ближни, не сме го направили и на Него; и обратното, ако сме направили нещо за ближния си, ние сме го направили на Него, защото, когато нещо добро е направено за любим човек, то любимия никога няма да го забрави.

Нека помислим върху това, което днес четохме, в тези нотки на разбирането, които аз се опитах да доведа до вашето съзнание. Ето, доведете ги до съзнанието си,  доведете ги до сърцето си, да волята си, и нека всичко това да разцъфти в живи, творчески актове. Амин.

28. Април  1991г.

Превод: Димитър Петров
Източник: http://www.mitras.ru/


Няма коментари:

Публикуване на коментар