В
името на Отца и Сина и Светия Дух.
Искам да насоча вниманието ви към три особености на
днешното евангелско четиво. Първо: колко страшно е да чуеш, че този човек 38
години е бил в крайна, изключителна нужда, с разбито от болестта тяло,
сломен, и че не се е намерило нито един човек, който би му помогнал ... И това,
което се е случило с този човек, в този момент се случва с милиони други:
защото ние сме със студени сърца, защото не ни е до това, че другите гладуват,
страдат от болести, намират се в душевно отчаяние, търсят и не могат да намерят
своят път в живота, в края на краищата, да намерят Живия Бог - защото ние сме
толкова студени, милиони хора остават на тъмно и студено, в самота и ужас.
Втората
особеност на Евангелието днес е именно тази: кой от нас може да каже, че когато
той искал нещо, мечтал е за нещо, търсил е нещо и е стоял редом до
друг човек, който е бил в същата нужда, но по-дълго, в същата нужда, но
по-голяма, - кой от нас е пожертвал себе си, отстъпил е встрани и е казал: ти иди първи, ти бъди първата, аз ще почакам ... В отговор на такова
действие, Господ би могъл да даде на такъв човек (на всеки от нас, ако само ние
бихме в съумели да го направим)такъв душевен мир, такава светлина, която би
направила излишно, ненужно, нещото, към което така отчаяно се стремим.
Накрая, Христос
казва на този човек: Гледай, пази се, не съгрешавай повече, в противен
случай ще бъде още по-лошо от това, което си преживял ... Грехът, разбира
се, се изразява с думи, мисли, действия, израз на волята; но в сърцевината си,
грехът - това е отделяне от Бога, защото Бог се явява като ключ за нашата
пълнота, цялостност. Ако се отделим от Него, тогава ние губим самата възможност
да бъдем цялостни. И ние се отделяме всеки път, когато ние не постъпваме
по отношение на другия човек така, като би постъпил Спасителят Христос.
Той ни показа, какво означава да си истински човек - цялостен, носещ в
себе си Божествен мир и Божествена слава. Той ни показа пътя; Той ни
предупреди, че това, което не сме направили на когото и да е от нашите
ближни, не сме го направили и на Него; и обратното, ако сме направили нещо за
ближния си, ние сме го направили на Него, защото, когато нещо добро е направено
за любим човек, то любимия никога няма да го забрави.
Нека помислим
върху това, което днес четохме, в тези нотки на разбирането, които аз се опитах
да доведа до вашето съзнание. Ето, доведете ги до съзнанието си, доведете
ги до сърцето си, да волята си, и нека всичко това да разцъфти в живи,
творчески актове. Амин.
28. Април 1991г.
Превод: Димитър Петров
Източник: http://www.mitras.ru/
Няма коментари:
Публикуване на коментар