Днес ние честваме светите жени-мироносици, Йосиф от Ариматея и Никодим. Те почти не се споменават в Евангелието до страстните дни, когато Христос е бил предаден, заловен, изоставени, разпнат, убит, но в този момент те внезапно се появяват. При Кръста - апостоли е нямало; Юда се е обесил; и само Йоан стоял заедно с Божията Майка: защото той е бил апостол на любовта, тъй както и Богородица е била въплътена любов, израз на любовта на цялата земя към Бога и на цялата любов на Бог към нас, хората. И когато по всичко изглеждало, че злото удържа победа над Христос, когато Той е бил предаден и разпънат, когато Той умира, сякаш безвъзвратно поразен, тогава се появяват Йосиф и Никодим, които се оказали верни на Него, не само през времето, когато Той проповядвал, но и в дните на Неговото поражение: неистинско, но очевидно поражение, в което никой не би могъл да се съмнява, и което биха могли да победят само любовта и верността до края.
И възниква въпрос пред всеки от нас: ние знаем,
че Христос е спечелил победата, не можем да се уподобим нито на жените -
мироносици, нито на Йосиф Ариматейски, нито на Никодим в този смисъл, че не можем да се
върнем даже във въображението си към страшните дни на това неистинско поражение
на Спасителя. И Той ни е казал, каквото сте направили на най-малкият,
най-незначителен човек, направили сте го на Мен ... И ние всички, без
изключение,
постоянно биваме побеждавани; ние сме устремени към доброто - и отпадаме от доброто; вярваме в
доброто - и изневеряваме на доброто; стремим се с всички сили към
това, да бъдем достойни за човешкото си звание - и не ни се отдава .
И ето в тези моменти - а те се случват постоянно с
нас, и с цялото човечество - ние трябва да си спомним за жените-мироносици, да
си спомним за Йосиф Ариматейски, за Никодим, и да стоим твърдо като скала,
подкрепяйки се един друг. Един на друг теготите си носете и така ще изпълните
закона Христов - казва апостол Павел. Ако ние не носим взаимно бремената си,
ако с всички сили не се подкрепяме взаимно, ако постоянно, милостиво,
внимателно, щедро не се отнасяме един към друг точно в тези моменти, когато ни
се струва, че ближният ни, нашият приятел не достоен нито за себе си, нито за
приятелството ни, не ще изпълним закон Христов.
Мислейки за себе си, и за всеки човек, който е
около нас, за най-близките ни - и случайно срещнатите; да помислим за, и да
помним винаги за, крехкостта човеческа, за това, колко е лесно да
се подхлъзнеш и да паднеш; и в момента на поражението ще съумеем да останем
верни до края, на любящото ни сърце няма да изневерим , и от страх - няма да се
отвърнем. И тогава наистина, носейки един на друг теготите, ние ще изпълним
закон Христов; тогава ще влезем в снома на тези жени- мироносици, ще се
съединим с Йосиф и Никодим, и ще останем с Този, Който през цялата история на човечеството
не се срамуваше от победените, не се отвръщаше от падналите, и беше Божията
любов и Божието провидение. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар