В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Отново и отново четем в Евангелието тържествената
изповед на човек, който познал в Христа -
своя Господ и Бог. Първият път - в началото на пътя на Господа, когато
след Своето кръщение, встъпил на кръстния
Си път, Христос се среща с Натанаил; тогава Той свидетелства преди другите, че
това е чист човек, с праведно сърце: и Натанаил го пита: откъде знаеш?
Спасителят му отговаря с загадъчни думи: Преди да те повика Филип, те видях,
когато беше под смокинята ... И Натанаил, като Му се покланя, казва: Ти си
Божият Син, Ти си Израилев цар ... В
житието на апостол Натанаил, четем, че по това време той е предстоял пред Бога
в молитва, и думите на Христос: "Видях те под смоковницата," като че
ли внезапно разкъсали завесата пред него, и той разбрал, че стои пред Бога, на
Когото, преди това принасял молитва.
И след това това свидетелството сякаш замира;
апостолите, както всички нас, са заслепени от видимото и само много бавно
започват да прозират невидимото. В течение на повече от три години Христос
постепенно им разкрива истинската Си същност: да, Той е истински, истинен
човек, но в същото време Той е и - Бог, дошъл в плът за да спаси света. И
постепенно нарастващото съзнание намира израз вече на път за Йерусалим, преди
самата смърт на Христос, в свидетелството на апостол Петър: Ти си Христос,
Синът на живия Бог ...
Преди разпятието Си Христос постепенно се открива на
учениците Си като Бог; след разпятието Си Той настойчиво, отново и отново, в
редица видения се открива пред тях като човек, възкръснал в плът. Всички
истории за възкресението на Христос ни поставят пред лицето на именно този
факт: това не е дух, не е видение; учениците не само чуват гласа Му, но те докосват тялото Му:
те виждат, как Той яде храна; и с право,
говорейки за тяхното свидетелство, апостол Йоан е написал по-късно: Ние говорим
за това, което сме видели с очите си, ушите ни са чули, това, което ръцете ни
са попипали ... Христос наистина е
възкръснал в плът: плът осветена , плът преобразена, плът, която цялата е
станала дух , без да престане да бъде плът. И ние се покланяме заедно с апостол
Тома на възкръсналия Христос, и вярвайки в Него, и познавайки Го като свой Бог,
но и като възкръсналия Исус от Назарет, ние извикаме към Него: Господ мой и Бог
мой ! ..
Върху това е
построен целият живот на Църквата, целият християнски светоглед, цялото величие
на човека, цялото безкрайно смирение на Бога. В Христос ни е разкрито и едното, и другото; и ние се
радваме не само, че Бог е Бог на любовта, че Бог е нашият Спасител, но се радваме и затова, че в Него
ни е открито, колко велик е човек. Човекът е толкова велик, че Бог може да се
побере в него, човекът е толкова велик, че Христос може да премине през портата на смъртта и да
влезе във вечния живот, и със Себе Си да увлече и нас, да ни отнесе във
вечността - като поток да ни отнесе. Човек е толкова велик, че Христос,
приобщил се във всяко едно отношение, с изключение на греха, с нашата човешка
природа, ни отдава/приобщава/ изцяло Своята Божествена, ако само ние се открием
за Неговото въздействие. Колко чудно е това!
И през следващите четеридесет дни Христос постоянно се явява на Своите ученици, Той им
разкрива тайните на Божието царство, Той им разкрива името на нашия Господ като
Любов, Той им открива разбирането за Църквата като общност от хора, които са
свързани помежду си с любов ; Той им открива, че те могат да загубят временния
си живот , че той неминуемо ще премине,
но че им е даден живот вечен , който е
животът на Бога, който вече се е вселил в тях, който действа в тях,
побеждавайки всичко ... И през следващите седмици всяко четиво от Евангелието
ще ни говори за това тържество на живота, за победата на живота, за победата на
любовта над всичко останало. Нека се радваме, нека ликуваме за това, че
възкръсналия Христос е победил смъртта не само за Себе Си и в Себе Си - да се радваме, че в нас и за нас Той победи смъртта, греха,
страха - всичко, и че ние сега станахме свои, родни на Живия Бог. Амин.
17 април 1977
Източник: http://www.mitras.ru/
Превод: Димитър Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар