Во имя Отца и Сина и Светаго Духа
Когато посрещаме Новата година, ние се приветстваме
един друг с думите: «С Новым годом, с новым счастьем» («Честита Нова година,
нека тя ви донесе щастие»). И често си мислим за щастието само като за
материално благополучие, за ласкави, щастливи отношения в семейството и с
приятелите, и забравяме, че щастието понякога е всизкателно и строго. Един
руски поет го е определил така:
В чем счастье? В жизненном пути,
Куда велит твой долг идти;
Врагов не знать, преград не мерить -
Любить, надеяться и верить.
(В какво е щастието? В жизнения път,
Където те зове дългът;
Прегради да не мериш, врагове да нямаш -
Да обичаш, да надяваш се, да вярваш.)
И ако така си помислим за щастието, което желаем на
себе си и на другите, то ще видим, че първото, което ни се предлага, - това е
любовта. Но любовта – и като ликуваща радост, и като пределен подвиг. Като
ликуваща радост – в това, да даваш и да получаваш от любимия най-скъпоценното,
и заедно с това да бъдеш готов за любимите и нелюбимите да дадаш живота си.
Когато говоря за нелюбимите, аз мисля за онези, които ние с естествена любов не
обичаме, но които така обича Бог, че Своя Единороден Син даде на смърт, за да
бъдат спасени те.
Да помислим, какво значи любовта като ликуване,
любовта като кръст и нека встъпим в Новата година с намерението да обичаме и да
се надяваме, - да се надяваме на всичко. Както казва апостол Павел, любовта на
всичко се надява и във всичко вярва, любовта никога не престава. На всичко се
надява: на поправянето на човека, който ни ненавижда, и даже на поправянето на
самите нас. Надава се, че Бог ще ни даде време да се поправим и на другия ще
даде време да се опомни и да стане нов човек, по образа на създалия го и
спасилия го Иисус Христос. И тогава можем да кажем: да, ние вярваме, - вярваме
в Божията любов, вярваме в безкрайните възможности на всеки човек, вярваме, че
даже ние в нашата немощ, в нашето недестойнство сме способни да бъдем Христови
ученици.
Ние встъпваме в новата година. Оглеждайки се към
миналата година, ние виждаме толкова страшни неща в света и толкова горичива в
живота на много, много хора, включително нас самите. И ето, встъпвайки в тази
нова година, нека принесем на Бога искрено, сърдечно разкаяние за това, че ние
сме се оказали недостойни Негови ученици. Той ние възлюбил до смърт, - и това
се е оказало малко, за да промени нашия живот. А ако погледем на това, на какво
е приличал светът през последната година или през последните две хиляди години,
които почти са преминали – то как болно ни става! Помислете, че за мъничко
по-малко от две хиляди години е имало около три хиляди войни на едни християни
против други, без да говорим за това, колко кръв е била пролята на хора, които
не са ни били единокръвни, не са ни били единоверни. За това ли ни изпрати Господ
в света, това ли ни поръча Той, за да принесем Благата Вест за новия живот? И
ето, нека помислим за онова, което сме направили с Божието творение, как сме
обезобразили земята, как сме я осквернили, как сме обезобразили всички човешки
отношения – и личните, и обществените.
Гледайки изминалата година, аз с болка в сърцето
мисля за това, как съм се оказал изменник на Христа, как пред всеки от вас и
пред всички вас и много, много други хора съм се оказал изменник. Моля ви,
помолетесе за това, Господ да ми даде време и да разтърси душата ми в покаяние,
и нека това да се случи с всеки от нас, та всеки от нас да се възроди. От една
страна, от ужасите за миналото, от друга страна, от ликуването, че сме така
любими от Бога, и че толкова леко би било да се обичаме един друг, да служим
един на друг, да бъдем внимателни, строги и ласкави едновременно. И нека да
встъпим в тази нова година с намерението да станем истински ученици на Христа и
да възлюбим един друг с живота си, - с целия си живот. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар