Во имя Отца и Сина и Светаго Духа
Изцеляването от Спасителя Христа в съботния ден на
жената, която 18 години била сгъната от болестта е един от многото примери за
подобно изцеление именно в съботния ден, т.е. в деня, когато по израилския
закон на човека не се полагало да върши никаква работа: полагало се да почива.
Тази почивка била установена като символ на това, че в седмия ден Господ
починал от Своите трудове, когато сътворил света. Този съботен ден, този седми
ден бил денят, когато човекът трябвало да отпочине: т.е. не само да се отвърне
от онези трудове, които му носели приходи или били всецяло обърнати към земята,
но и да събере в себе си нови жизнени сили. Също такова установление имало и за
земята: седмата година била година за почивка на земята; поле, което било орано
шесто години, на седмата година не го орали, давали му да отпочине, и едва на
осмата година – т.е. в първата година на новата седмица – отново го изоравали.
И отново: центърът на тежестта на този закон е в това, да бъдат събрани нови
жизнени сили в тази година и да могат да разцъфнат.
И онези изключения, отнасящи се към почивката в
седмия ден, които намираме в Стария Завет, именно онези, които упоменава
Спасителят, са насочени към същото: в съботен ден се разрешавало да отвържеш
осела си, вола си, да водиш добитъка на водопой, защото това е бил ден, когато
животът трябвало да възтържествува над труда; не празен отдих, а събиране на
жизнени сили. И Христос толкова често извършва чудо в този седми ден, като че
подчертавайки, че в седмия ден трябва да се върне животът, трябва да се върне целостта,
трябва да се върне силата на всички, които са я загубили, на всички, у които тя
започва да гасне.
Но има още и друго значение, както ми се струва, на
това чудотворение Христово в седмия ден. Когато Бог починал от Своите трудове,
Той не оставил сътворената от Него земя, сътворения от Него космос на произвола
на съдбата; Той продължавал да ги обгражда с грижи и любов. Но конкретната
грижа за земята Той поверил на човека, който принадлежи като че на два свята.
От една страна, той е от земята, той принадлежи към целия ред живи същества,
които Бог сътворил. А от друга страна, той принадлежи на духовния свят; той не
само е създаден по образ и подобие Божие, но в него живее дух, който го прави
свой и роден на Самия Бог. И призванието на човека било в това, както казва св.
Максим Изповедник, бидейки едновременно гражданин на Царството на Духа и
гражданин на земята, да съедини земята и небето така, че земята да бъде
пронизана от Божието присъствие, да бъде пронизана от духа на живота. Седмият
ден – е цялата история, на чело на която трябвало да стои човекът, като че
пътеводейки целия свят към Царството Божие.
Но човекът не изпълнил това свое призвание; той
изменил и на Бога, и на земята, и на себе си, и на своя ближен; и той предал
земята под властта на тъмните сили; той извършил предателство. И земята, и
историческите й съдби, и личната съдба на човека вече са под властта на силите
на злото. И когато се родил Христос, единственият безгрешен, единственият
истински, истинен човек, той станал средоточие на историята, Той станал глава
на сътворения свят, Той станал негов пътеводител. И затова толкова чудеса са
извършени от Него именно в съботния ден, този ден, който е символ на цялата
човешка история. С тези чудеса Той говори за това, че редът на истинската история
в Него е възстановен, и се възстановява от Него навсякъде, където човек се
отвърне от злото, престане да бъде предател, и влезе в Божия труд за
претворяването на земния свят в свят небесен. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар