Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.
Четири пъти в годината ние празнуваме, покланяме се
на животворящия и страшен Кръст Господен. Един път – по време на Страстната
Седмица, когато, четейки Евангелието на Страстите, виждаме как се възвисява
пред нас светото Разпятие, Кръстът, на който умря Господ, та ние да получим нов
живот. Втори път празнуваме денят на Въздвижение на Кръста Господен, когато си
спомняме за това, как Кръстът е бил намерен и как хората, за пръв път след
повече от три столетия, могли да видят този Кръст, на който умря Господ, да се
докоснат до него като светиня, да го целунат с трепет и любов. Празнуваме също
и Изнасянето на Честния Кръст, когато същия Кръст, по-точно, неголяма негова
частица, разнасяна из заразения със смъртна зараза Константинопол, върнала
града към здраве,към живот, към надежда, обновила вярата в Кръста, в милостта и
любовта Господня. И днес, в средата на Поста, се покланяме на живоносния
Господен Кръст.
Всеки от тези празници носи върху себе си печата на
онова време или онзи смисъл, с който той се извършва. Ние с ужас предстоим пред
Разпятието на Велики Четвъртък, ние с изумление и благодарност, ликуващо
празнуваме Въздвижението и Изнасянето на Честния Кръст. С какво чувство, обаче
пристъпваме днес към поклонението на Кръста Господен?
Това поклонение става на средата на пътя между
началото на Поста и Страстната седмица. За какво ни говори този Кръст? Целият
този период от време ни говори за това, как Божествената благодат, Божествената
любов, Божествената сила може да претвори всекиго от нас, да освети всекиго от
нас, на всекиго да даде нов живот, вечен живот, както това се е случило с
хиляди и хиляди, милиони хора преди нас, с прославените светии и светиите,
които са ни неизвестни. Кръстът ни говори сега за безмерната, за изумителната
Божия любов. Та нали Бог е станал човек и е приел върху Себе си смърт, от любов
към нас,та чрез Неговата смърт да бъдем спасени от отчаянието на греха и
отчаянието на смъртта. Той взел всичко човешко върху Себе си, освен греха, и
всичко понесъл върху крехките и могъщи Свои човешки рамене. Кръстът ни говори
за това, че сме така любими на Бога, че Господ е готов да умре, само и само ние
да живеем, само да оживеем от греховната смърт. Бидейки така любими, нима не
можем в тези дни на поста, на пролетта духовна, действително да се радваме и да
ликуваме? Ние можем, и затова вчера на канона се пя – не с такава слава, както
ще се пее в пасхалната нощ, но с тиха, ликуваща надежда – пасхалният канон за
възкресението Господне. Това е живот, това не е смърт. Кръстът ни е явен сега
като надежда, като увереност в Божията любов и в Неговата победа, като
увереност в това, че сме така любими, че всичко е възможно, че ние можем да се
надяваме на всичко. Как дивно е това: да знаем, че сме толкова скъпи на Бога!
Но Кръстът ни говори чрез себе си и евангелското
четиво и за друго. Той ни говори, че за да живеем този живот, този живот нов,
този живот вечен, Божия и собствения живот, трябва всичко да преразгледаме. В
Евангелието има думи, обърнати от Христос към нас: “Ако някой иска да върви
след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе своя кръст, и да Ме последва”.
Ако някой иска да върви след Мен във вечността, в тържеството на живота, в
царството на любовта, той трябва да Ме последва още сега, на земята. А да
последваме Христа, означава да встъпим в новия живот, в живот, където Бог и
моят ближен са ми по-скъпи от собствения живот, по-скъпи от самия себе си.
Започва се с това, че разбрал колко скъпоценен е Бог, колко скъпоценен е моят
ближен, аз действително мога да се отвърна от себе си, да отблъсна себе си, да
се отхвърля, като кажа на себе си: махни се от пътя ми, не за теб е моята
грижа, има неща много по-свети, по-прекрасни, отколкото съм аз самият.
И като си кажем това, ние взимаме върху си
постепенното умиране, постепенното отхвърляне на себе си. Отричането от себе си
значи, в крайна сметка, да се научим да обичаме, а да обичаме, значи да
забравим себе си до край, да не съществуваме за себе си. Това и значи да умрем,
за да живеем вече друг живот, който няма граници, дълбочината на който е
бездънна. А кръстът, който трябва да носим, е любовта, грижата за ближния,
тревогата за него, загрижеността за това, и в неговия живот да се изпълни
Божията воля, т.е. при него също да дойде вечния живот, вечната радост,
ликуване и тържество.
И още за нещо ни говори Кръста: за това, че всички
земни, обичайни наши, привични оценки са лъжливи. Във вчерашната служба се чете
откъс, молитва, където се говори за това, че Христос бил разпнат между двама
разбойници. Вие помните, как единият от разбойниците Го хулел, а другият,
гледайки Неговото умиране, знаейки, кой умира, т.е. невинен човек, както той
тогава Го е видял, се обърнал към Него с молба за спасение. Първият, виждайки,
как човешката неправда е осъдила на смърт невинен, отхвърлил всеки човешки съд,
всяка лъжлива човешка справедливост, и се възмутил духом, разбунтувал се до
край, и започнал да хули и Самия Бог, Който може да допусне такава неправда. А
другият, виждайки, че и Невинният загива, разбрал че е осъден справедливо, че
ако и невинния може да погине, то разбира се, на виновния му се полага
наказание и смърт. И той се обърнал към Невинния, и го молил за милост и
спасение; и това спасение, тази милост Бог му обещал – и дарувал. Действително,
наистина, каещият се разбойник в същия ден се оказал със своя Спасител в рая.
Ето за какво ни говори Кръста, ето защо ние можем
днес да се покланяме на този Кръст по средата на пътя към Пасха не с изранена
душа, не с ужас, а с толкова светла надежда. Но, заедно с това, ето защо трябва
последните седмици на Поста да прекараме в размисъл, да преразгледаме живота си
още веднъж, да произнесем нов съд над всички наши ценности, над всички наши
оценки, и да встъпим в евангелския път. Та когато застанем в Страстните дни
пред ужаса на кръстните страсти, да можем заедно с Христа да преминем този път,
а не да бъдем само зрители, обхванати от ужас, и да можем да бъдем с Него в
ликуването на победата и в ужаса на поклонението пред толкова непостижимата
Божествена любов. Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар