Колко приличаме на тези хора, които са обкръжавали
умрялата дъщеря на Иаир! Самият Бог е дошъл, Самият Господ, Той Самият казва:
Не плачете, тя не е умряла, заспала е... И с каква увереност хората, както е казано
в Евангелието „знаели“, че тя е умряла. Макар Самият Бог да говори - Самият
Господ, Който бил повикан от тях да направи чудо, а сега те Му се надсмивали с
думите си. Докато тя била болна е можело да се надяват на чудо; сега тя е
умряла и е смешно да се говори, че има някаква надежда...
Така се случва и с нас. Господ живя, умря, възкръсна
и Сам Той ни казва, че временната смърт е подобна на сън, че отвъд нея има
живот, който вече живеят човешките души, живот, който ще обхване също и телата
в деня на славното Възкресение. И ние всички продължаваме да говорим: „Той
умря, тя умря“. А когато слушаме думите на Апостола: аз не искам, вие да сте
без надежда, както другите, които вярват в смъртта... – слушаме тези думи, и
все пак „знаем“, че пред нас лежи човек, който е умрял, и се стремим да бъдем
безутешни. Не вярваме и в думите на възкръсналия Господ, че и ние ще
възкръснем, и в думите на Господа, Който възкресявал хора по време на земния Си
живот – дъщерята на Иаир, Лазар, - че има възкресение. Ние знаем, че има смърт,
и не вярваме, че има живот. Колко странно и ужасно е, че тази очевидност на
смъртта закрива пред нас реалността на живота! Ето поставете пред себе си този
въпрос, всеки един от вас: колко пъти Бог ни е говорил за живота, и колко пъти
ние сме отговаряли: Да, знам, че животът е победил, че побеждава смъртта!..
И това се отнася не само за телесната смърт. Ако
само вярвахме в живота, бихме вярвали и, че когато някой роднина, близък човек
умира, това не е краят: нашите отношения с него, нашият живот в отношението към
него продължава. За да намерим жив човека, не трябва да казваме „вчера“,
„когато“, „в миналото“, не трябва да поглеждаме назад, а трябва сега да живеем
с този жив човек, и този жив живот, и да очакваме по-голямото, а не по-малкото.
Това се отнася също и за душевните, и за духовните
явления. Колко лесно казваме, че човекът е умрял, че приятелството е умряло,
умряла е любовта, умряло е това, което е било най-скъпоценно между хората. И
когато Господ ни казва, че то само е заспало, само се е спотаило, но живее
(защото всичко, което съществува: любовта, приятелството, ласката – живее,
умира само онова, което вече носи на земята печата на смъртта и тлението), ние
въпреки това казваме: Не, Господи, аз знам – това е изчезнало до корен...
А Христос чрез притчата за изсъхналото дърво, което
три години било обгрижвано, докато не оживяло, ни напомня, че дори и нещо да
умре до корен, животът идва от Него; всичко може да възкръсне, всичко – но в
нова слава, не в миналото тление, а в съвършено ново сияние - не на временния
живот, а на вечния. Всяка година слушаме пророчеството на Иезекиил за костите:
„Кажи, сине човешки, ще оживеят ли тези кости?“ – и отговаряме: Не, това вече е
в долината на смъртта... Пророкът обаче бил мъдър, той казал: Ти знаеш, Господи,
Ти знаеш, аз не знам...
И ето, това се отнася за всички - дали за нашите
лични отношения, или за нашите разсъждения за съдбата на човешката душа, или за
каквото и да е било. Да се поучим от този разказ: това не е притча, това е
истинска история за това как възкръснала дъщерята на Иаир, когато всички
знаели, че тя е умряла. И Христос знаел това, но само за Него смърт няма: има
живот и има сън. Да погледнем към нашия живот, към нашите отношения с тези,
които са починали, то ест които сега са заспали и отдъхват. Да се замислим за
тези хора, които са около нас, които сме осъдили и над които сме произнесли
окончателен съд: „ Този е мъртъв, не прави труд на Учителя, Бог няма нужда да
идва тук – няма да се изправи“. Да се замислим за нашите мъртви приятелства и отношения
– дали наистина са мъртви или просто временно са потъмняли, намират се в
застой? Да се зачетем в тази притча: това е притча за живота срещу смъртта,
притча за надеждата срещу очевидността, притча за безусловната вяра срещу
нашето дълбоко, убиващо неверие... Амин.
превод: Мартин Димитров
Източник: http://sveticarboris.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар