сряда, 18 декември 2013 г.

В предверието на Рождество Христово


Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.

Ето ние отново стоим в преддверието на Рождество Христово, с трепетно сърце, с дълбока и тиха радост, и в дълбоко изумление: Бог, който е непостижим в Своята святост, в Своето Божество, стана човек; Безкрайният влезе в крайния, ограничен наш свят, Вечният – с вля в нашето време, - и всичко от този миг се измени. Бог, Когото целият свят търсеше с мисъл, със сърце, с копнежа на душата си, сега е сред нас; по думите на Евангелието – «с нас е Бог». И няма нужда да Го търсим – Той ни намери; и намирайки ни, Той разкри пред нас цялото величие на Божията любов и цялото величие на човека.

Бог така възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син на живот и на смърт, за да може този свят да бъде спасен от своята обезбоженост с това, че Бог желаният, Бог, по Когото копнее всяка човешка душа като по своята пълнота, сега е с нас. И се откри и величието на човека: ако Бог, в Христа, можа да се въплъти, значи, човекът е така дълбок, така велик, така дивен, че може да вмести в себе си тайната на Божеството, да стане Бог чрез приобщаване.
И от този ден, от тази тържествена нощ започва новото време, когато човек може да вярва не само в своите тварни творчески сили, но и в това, че той е приобщен към Божието творчество и със силата Божия може да създаде свят, в който и Бог, и човекът могат да бъдет един другиму свои, родни.

Откакто свят светува, човечеството се старае да създаде общество, държави, семейства, племена, които да бъдат място на покой, място на радост, място на щастие; и това не се удава от хилядолетие в хилядолетие, защото всеки свят, всяко обществ, създадено по човешките мерки, е твърде малко, твърде нищожно, твърде тясно за човешките дълбини. «Слава във висините Богу» пееха ангелите, като условие за това, на земята да настане мир и в човечеството да се разкрие такова благоволение, такава любов, която би обхванала всички, и на всички би дала пълнота.

И на нас ни е дадено да знаем това: на нас, вярващите, на нас, християните.

Но да знаем е малко! Трябва да приложим творчески сили – не своите, а Божиите – това да се осъществи. Нека положим отново начало на това: и в малкото и във великото да създаваме такъв живот сред хората, такъв живот на земята, че в него да бъде просторно на Бога и божествено просторно и на човека.

Амин!

Няма коментари:

Публикуване на коментар