Ние служим не всеки ден, и затова минават покрай нас имената на светии и учението на светии, от които ние бихме могли на толкова неща да се науми, но които рядко някой помни. Така, вчера се честваше денят на основоположника на монашеския подвиг в египетската пустиня, свети Антоний Велики, в памет и в чест на когото са наречени всички, които впоследствие са носили това име, включително и основоположника на руското монашество, Антоний Печерски.
И ми се иска да обърна вашето внимание върху само
едно събитие от неговия живот. Той се оттеглил в пустинята, първи от всички
подвижници, за да се бори със злото, което съществувало в неговото сърце. Той
не бягал от света: той отивал в пустинята на единоборство, за да се срази лице
в лице със зло, много по-служно, много по-страшно и разрушително, отколкото
онова зло, което ни заобикаля в света.
И ето, в някакъв период като страшна, разрушаваща
буря го връхлетели изкушения от всякакъв род; и той се борил отчаяно, той се
борил с всичките си сили, и накрая тези сили в него се изтощили, не само
душевните, но и телесните, и той легнал на голата земя, чувствайки, че да се
бори повече не може. И в този момент пред него застанал Спасителят Христос, и
цялата тъма просветляла от Неговото присъствие, целият ужас се отдръпнал. И
тогава, безсилен даже да застане пред Него и да Му се поклони, Антоний
възкликнал: Господ! Къде беше Ти, когато бях в такова страшно борение? Нима Те
не можа да ми помогнеш?.. И Спасителят му отвърнал: Аз невидимо стоях редом с
тебе, готов да ти се притека на помощ, ако само се бе поколебала твоята вяра...
Тези слова на Спасителя са обърнати към всеки от
нас; всички ние стоим пред лицето или се намираме във властта на вътрешната
борба: борба с тъмнината, борба със злото, борба със страха, с недоуменията,
със всичко, което съставя падналата човешка природа. И всеки от нас постоянно
се моли: Господи, ела! Господи, свали от мене това бреме! Господи, освободи
ме!..
И толкова често чувам жалби, че на този вик на
душата Господ като че не отговаря; а в действителност Господ стои редом с нас,
и гледа с радост, когато ние мъжествено, с вяра, с вярност в сърцето се борим в
Негово име, както воините се борят за своя цар, ратуват за него, даже ако е
нужно в тази борба да бъдат ранени, осакатени или убити.
И това е нашето човешко призвание: ако сме Христови,
то ние сме пратени от Христа в този свят, с Неговото име и в Негово име да се
борим и да побеждаваме. Нека си спомняме това всеки път, когато се окажем във
властта на изкушението, когато в нас се надига горчилка, и злоба, и страх, и
ненавист, и каквато и да е страст: на нас ни е дадено да се борим, именно
дадено ни е: наша чест, наша слава е, че Бог ни доверява на нас – на нас
немощните, нищожните – борбата със злото в света. И тази борба започва не вън,
не в нашето противостояние на близки и далечни, а започва вътре в нас, в
победата над себе си, в това, да преодолеем всичко, да станем стопани на своята
душа, да владеем душата, и тялото, и ума, и сърцето, и волята и живота си – и
всичко да отдадем в Божиите ръце, за да Му служим от все сърце, с цялата си
душа, с всичките си сили, с всичкия си ума, с всичко, което ние имаме. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар