Во имя Отца и Сина в Святаго Духа.
Светостта се съставя от две начала: от дара Божий и
от мъжеството, от верността човешка. И затова светостта не може да се измерва с
постижения, а само с великодушието на човека и с безграничната милост Божия. На
едни им било дадено да извършат много; на други като че, по-малко. Имената на
едни са известни навсякъде, имената на някои се почитат поместно; едни сияят
над целия свят, а други, като кандило, като скромна свещ горят пред лицето
Божие и осветяват малцина. Светостта на едни е понятна за всички; светостта на
други е тайнствена, понякога непонятна, понякога непостижима.
И всички тези хора, които са израсли в пълната мяра
на онова, което е замислил за тях Господ, когато с властно слово Той ги извикал
от небитието, всички те са били хора като нас: крехки, понякога колебаещи се,
често грешни. Единствената разлика, по думите на Серафим Саровски, между
светията, израстващ в пълната мяра на човешкия ръст и призвание, и грешника,
който погива – е в решимостта. В решимостта да отстоява в самия себе си всичко
най-благородно, най-високо, най-чисто и прекрасно, в решимостта, когато което и
да е слово Божие докосне нашето сърце, да се отзовем на него не само с чувство,
но с живот, с всичко...
Изглежда, сякаш е толкова леко. У всекиго от нас има
някаква светла, прекрасна страна, у всекиго от нас има пориви на благородство,
красота, величие. Ако само бихме намерили решимост от ден в ден за тези
прекрасни свойства на нашата душа, то бихме израсли в мярата на такова величие
и красота, за които ние нямаме и понятие! О, само ако всеки от нас, до когото
се е докоснало словото Божие в някакъв момент, би се отзовал, казвайки: Боже!
Как прекрасно е това! И в това обикновеното, простичкото аз мога да бъда заедно
с Теб, като една душа, един живот? Боже, колко леко е това!... Ако можехме само
така да се отзовем и да продължаваме така да живеем, то бихме били на Бога
свои, родни, не само по Неговата любов, но по нашия отговор... Нека се замислим
над това, защото този път е прост и пълен с радост, пълен със светлина, макар и
да иска той и мъжество, и отричане от себе си, и, понякога, жертва. Но как
прекрасно е всичко това, и как всичко това е просто, и как е постижимо! И какъв
мир би бил около нас, ако само един от нас би съумял така да се отзове, и да
сияе в нашата среда, да сияе с благодат, да сияе с любов, да сияе с радост и
милосърдие, да сияе със строгостта на подвига, който прави човека подобен Богу.
Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар