сряда, 18 декември 2013 г.

Кръщение Господне


С какво чувство на благоговение към Христа и благодарност към роднините, които са ни довели във вярата, си спомняме за своето Кръщение: как дивно е да мислим, че поради това, че нашите родители или близки са ни открили вярата в Христа, поели са отговорност за нас пред Църквата и пред Бога, ние, чрез Тайнството на Кръщението, сме станали Христови, наречени сме с Неговото име. Ние носим това име със същото благоговение и изумление, както младата невеста носи името на човека, когото е обикнала и за живот и за смърт и който и е дал своето име; как само пазим това човешко име! Как скъпо ни е то, как е свято за нас, как страшно би ни било или с постъпка, или с вида си да го предадем на хула от недоброжелатели... И именно така се съединяваме с Христа, Спасителят Христос, нашият Бог, станал Човек, ни дава да носим Неговото име. И както на земята по нашите постъпки съдят за целия род, който носи същото име, така и тук по нашите постъпки, по нашия живот съдят за Христа.

Каква отговорност само е това! Апостол Павел преди почти две хиляди години предупреждавал младата християнска Църква, че заради онези от тях, които живеят недостойно за своето призвание, се хули името Христово. Нима не е така и сега? Нима в целия свят сега милиони хора, които биха искали да намерят смисъла на живота, радостта, дълбочината в Бога, не се отстраняват от Него, гледайки нас, виждайки, че ние не сме, уви, жив образ на евангелския живот – нито лично, нито като общество?

И ето в деня на Кръщението Господне ми се иска пред Бога да кажа от свое име и да призова всички, на които е било дадено да се кръстят в името Христово, да кажа: спомнете си, че вие сега сте станали носители на това свято и божествено име, че по вас ще съдят Бога, вашият Спасител, Спасителя на всички, че ако вашият живот – моят живот! – бъде достоен за този дар Божий, то хиляди наоколо ще се спасят, а ако бъде недостоен – ще погинат: без вяра, без надежда, без радост и без смисъл. Христос дойде на Йордан безгрешен, потопи се в тези страшни йордански води, които като че бяха натегнали, умивайки греха човешки, образно станали като че мъртви води – Той се потопи в тях и се приобщи към нашата смъртност и всички последствия на човешкото падение, грях, унижение, за да ни направи способни да живеем достойно за нашето човешко призвание, достойно за самия Бог, Който ни е призвал да Му бъдем родни, деца, да Му бъдем родни и свои...


Нека се отзовем на това Божие дело, на този Божи призив! Нека разберем, колко високо, колко величествено е нашето достоинство, колко огромна е нашата отговорност, и нека встъпим в сега започналата вече година така, че да бъдем слава Божия и спасение на всеки човек, който се докосне до нашия живот! Амин!

Няма коментари:

Публикуване на коментар