Во имя Отца и Сина и Святаго Духа.
След седмица, след Литургията, коленопреклонно ще
молим Господа, да слезе на нас Светия Дух, така, както е слезъл на светите
апостоли. И готвейки се за това, иска ми се да помислим за Неговото присъствие
и Неговото действие в нас.
Светът е сътворен чрез Словото Божие: в начало беше
Словото, изразът на Божествената мисъл и Божествената любов, която прозвучала и
призовала, извикала към битие всичко, което съществува. Извикала към битие чрез
акт на любов: Елате – Аз ви обичам, отговорете на Моята любов с вашата любов… И
по цялото творение, както говори началото на Светото Писание, се разляло
диханието на Светия Дух. Диханието на Светия Дух, което всичко сътворено,
правело живо, което помагало на всичко творчески да расте, да се разтваря като
цвете, да достига, доколкото било възможно, до съвършенство. И Светият Дух
действал в целия свят, във всичко, което било създадено, и във всички хора,
които били създадени и се родили. Как чудно е това, какво щастие!
Но дошло време на още по-голямо, по-дълбоко
откровение на Светия Дух. Спасителят ни казал: Духът диша, където иска, и вие
не знаете, откъде идва Той и накъде е устремен. И ето Светият Дух по целия свят
действа, целият свят оживява, и го прави способен, с своето си време, може би,
да узнае пълнотата на Божествения живот в Христа.
Но има слово в Евангелието, за което трябва да
помним, което ни предупреждава, за това, колко значително е пришествието на
Светия Дух, и как трябва да се отнасяме към Него. Христос е казал, че всяка
хула срещу Сина Божий може да бъде простена, но хулата срещу Светия Дух няма да
се прости. Как да разберем това?
Това може да бъде разбрано, само ако помислим за
онези образи, които Отците на Църквата са ни давали за по-силно проумяване
тайните на Светата Троица и Божието действие в творенията. Те са мислели Отца
като непостижима дълбочина на Божествената мисъл, недостижима за нас в прав
смисъл, но която се изразява чрез Словото, Слово въплътено, слово, достигащо до
нас в Христа. Но Христос ни е говорил за това, че хората не всички могат да разберат,
онова което Той казва, те не винаги могат да го Погледнат и да познаят, Кой е
Той; но това няма да им се вмени в грях, защото те трябва да израстат в онази
мяра, в която ще могат да проумеят онова, което днес не могат да разберат.
За Христа и за Светия Дух Отците казвали така:
Христос е подобен на светлината, която озарява
всичко. Светлината ние не виждаме, но само благодарение на светлината, виждаме
всичко, което е около нас. И виждаме само в мярата, в която ни е възможно да
видим; ние можем да гледаме онова, което озарява тази светлина, и да не го
проумеем, защото е още рано за нас, защото още не сме узряли. И това няма да ни
се вмени за наказание, а само към него ще бъде прибавен призивът: растете;
растете, задълбочавайте се, разширявайте сърцето и ума си, и тогава ще
проумеете.
Но Светият Дух се представя на отцита на Църквата
като огън, като топлина; като огън, който може всичко да възпламени с Божествен
живот, и като топлина, която може да проникне в нас до самите ни дълбини.
И ето, ако помислим за тези образи, вие ще
разберете, защо може да се каже, че не всичко, което е озарено от светлината,
ни става разбираемо, и затова, ако не разбираме и даже отхвърляме това, ние
няма да бъдем осъдени до времето, когато разберем. Но ако сме пронизани от
топлина, ако вътрешно сме познали истината и я отричаме, тогава нищо не може да
ни спаси, защото се отричаме от собственото знание и от собствения опит за
Бога, за творението, за живота, за себе си.
И ето тук трябва да се замислим. Ние ще се молим,
благодатта на Светия Дух да бъде обновена в нас. Светия Дух ни е даден в
тайнството Миропомазание, но ние нещичко умеем да съхраним от благодатта, и,
уви, толкова я губим. И ето, от година на година се молим: Господи обнови в нас
тази благодат! Умножи я! Нека отново пламне в нас онова, което Ти си ни дал
изначално.
И затова, готвейки се за приемането на Светия Дух в
деня на Светата Петдесетница и в деня на Светия Дух в понеделник след това,
трябва да се замислим за това, как сме се отнесли към онези дарове на Светия
Дух, които са ни били дадени изначално: какво сме презряли, какво сме
възприели, до какво разбиране сме достигнали, в каква степен сме верни на
Светия Дух, Който в нас живее и действа, или в каква степен като че Му казваме:
мълчи, не искам да Те чувам... Нека помислим за това, как сме се отнесли към
онова познание за Бога, за самите себе си, за нашите ближни, за сътворения
свят; как сме се отнесли към онова разбираме, което ни дава Светият Дух. И в
онази мяра, в която сме презряли – да се покаем, а в онази мяра, в която още не
сме им се открили, да се открием за действието на Светия Дух, и Той ще слезе в
нас, и ще ни озари, освети, обнови, ще даде ново начало за нов живот. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар