Старец Силуан*

През 1938 година на Света гора умрял един монах. Това бил съвсем обикновен руски селянин, отишъл на Атон на около двайсетгодишна възраст и прекарал там близо 50 години. Този съвършено прост по душа човек заминал за Света гора, след като прочел в една брошура, че Божията Майка е обещала да се застъпи и да се моли за всеки, който служи на Господа в тамошните манастири. Тогава той оставил родното си село с думите: „Щом Божията Майка е готова да се застъпи за мен, тръгвам, а нейна работа е да ме спаси." Този забележителен човек дълго време отговарял за работилниците на манастира. Там обикновено работели млади руски селяни, които идвали за година-две, за да припечелят някой и друг лев, прибавяйки стотинка към стотинка, така че след завръщането си в най-добрия случай да могат да се задомят, да си построят малка къща и да закупят парче земя. Един ден монасите, отговарящи за другите работилници, дошли при него и му казали: „Отче Силуане, как става така, че хората в твоите работилници работят толкова добре, без изобщо да ги надзираваш, а ние непрекъснато ги наблюдаваме и въпреки това те през цялото време се опитват да се изхитрят и да не работят?" Отец Силуан отговорил: „Не зная, братя. Мога само да ви кажа какво правя аз. Сутрин никога не излизам без да съм се помолил за тези хора; пристигам със сърце, изпълнено със състрадание и любов към тях, а когато вляза в работилниците, душата ми се облива в сълзи от любов към тях. После им възлагам задачите за деня и докато те работят, аз не преставам да се моля за тях; прибирам се в килията си и започвам да се моля за всеки поотделно. Заставам пред Бога и казвам: „Господи, спомни Си Николай. Той е съвсем млад, само на 20 години, оставил е на село жена си, която е още по-млада от него, и първата им рожба. Представи си само в каква беднотия живеят, щом е трябвало да ги остави, защото не са могли да се изхранват с работата му у дома. Закриляй ги в негово отсъствие. Избави ги от всяко зло. Дай му смелост да устои през тази година, дай му радостно завръщане след раздялата - с достатъчно пари, но и с достатъчно смелост да се изправи пред трудностите." „В началото - продължил отец Силуан - се молех със сълзи на състрадание към Николай, към младата му жена и към малкото им дете, но постепенно започна да ме завладява усещането за божественото присъствие и от определен момент то стана толкова могъщо, че Николай, жена му, детето му, тяхното село и техните грижи се изгубиха от погледа ми и цялото ми съзнание се изпълни с Бога. Бях поведен от чувството за божественото присъствие все по-дълбоко и по-дълбоко, докато внезапно, в самото сърце на това присъствие срещнах Божията любов, обгърнала Николай, жена му и детето им; и започнах отново да се моля за тях, но вече с любовта на Бога; след това бях погълнат в бездънните дълбини на това усещане и там пак открих божествената любов. И така - казал той - аз прекарвам дните си в молитва за всеки от тях поотделно, един след друг, а когато денят свърши, се прибирам в работилницата, казвам им няколко думи, после се молим заедно и те отиват да си починат. А аз се връщам към монашеските си задължения."

Тук виждаме пример за това, че съзерцателната молитва, състраданието, действената молитва могат да бъдат усилие и борба, защото не се свеждат просто до думите: „Помени Господи, този, този и този". Това са часове наред, прекарани в молитва със състрадание и молитва с любов - сраснали в едно.

                              

* Свети Силуан Атонски, канонизиран на 26 ноември 1987 г. (честв. 24 IX). За живота му вж. архим. Софроний (Сахаров), „Преподобный Силуан Афонский", Минск, Лучи Софии, 2001; Archimandrite Sofrony, The Undistorted Image, The Faith Press, 1958. - Б. ред.

Превод: София Ангелова

От книгата  НАЧАЛОТО  НА   МОЛИТВАТА Митрополит АНТОНИЙ СУРОЖКИ, София  2004, Издателска къща ОМОФОР