Пред читателите е първата книга на български език на
Сурожки митрополит Антоний (Антъни Блум). В поместеното в началото и интервю с
Негово Високопреосвещенство могат да се намерят най-важните сведения за живота
му, или поне за тези събития от него, на които той самият отдава най-съществено
значение. Към тях би трябвало да се добави, че след ръкоположението си в
йеромонашески сан през 1948 г., бъдещият архиерей е изпратен на пастирско служение
във Великобритания; следва епископска хиротония (1957 г.); архиепископ е на
Руската православна църква за Великобритания и Ирландия (1962 г.). От 1963 г. е
Патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. - митрополит към Московския
патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено
желание през 1974 г., за да се посвети изцяло на пастирска дейност.
Дълги години митрополит Антоний носи православното
свидетелство за Христа на Запад, проповядвайки в различни църковни общини, университетски
аудитории, радио и телевизия в много страни по света, без да прекъсва връзката
си с Руската църква. От 1969 г., в продължение на десетилетия чете радиобеседи
в руските предавания на Би Би Си. Неговите посещения в Русия по време на
комунистическото управление се превръщат в радостно и обнадеждаващо събитие за
руското православие. Заслугите му са отбелязани с почетна докторска степен от
няколко богословски факултета. Абърдийнският университет му присъжда тази титла
(„почетен доктор на богословието") „за проповедта на Словото Божие и за
обновяването на духовния живот в страната"; Кеймбриджкият университет и
Московската духовна академия - за съвкупността от неговите научно-богословски,
пастирски и проповеднически трудове.
Митрополит Антоний често поставя в проповедите си
акцент върху връзката между активния живот в света и индивидуалното молитвено
общение с Бога. Значението на тази тема продиктува до голяма степен избора на
текста за първото българско издание на негови беседи.
Като обяснение за някои стилистични особености на
книгата би трябвало да се спомене, че в съгласие с Евангелската заръка
(Мат.10:18-20; Лука12:11), като се уповава на Божията помощ и на незаменимото
значение на откритата лична обърнатост при благовестното свидетелство, митр.
Антоний никога не подготвя писмено своите проповеди, беседи, публични изказвания
и лекции. Най-известните му книги представляват записки на негови слушатели.
С изключение на малки авторски корекции, основният
текст на настоящото издание е съставен от проповеди произнесени от стълбите на
една от университетските сгради в Оксфорд. Митрополит Антоний описва
обстоятелствата, при които е станало това, така:
„... Помолиха ме да проповядвам на улиците на
Оксфорд и определиха място на стъпалата на библиотеката; събра се малък кръг от
хора, който после започна да се разраства. Случи се в края на януари; беше,
меко казано, „кучешки студ", духаше вятър. Хората - англичани, които не се
познаваха предварително - стояха приблизително на метър разстояние един от
друг, така че вятърът продухваше всеки от тях и те мръзнеха - всеки сам за себе
си. Погледнах ги и реших да поизчакам да дойде подходящият момент; отначало те
бяха розови, после започнаха да посиняват. И когато посиняха достатъчно, им
казах: „Знаете ли, вие стоите на голямо разстояние; ако се приближите плътно
един до друг, бихте могли да се стоплите от телесната температура. Не се познавате,
но за сметка на това поне ще ви е по-топло." Те застанаха по-плътно. Мина
известно време, първите редици порозовяха, стана им уютно, а тези, които стояха
отзад, изложени на вятъра, замръзнаха окончателно. Казах им: „Ето, научихте се
вече за кратко време да се сгрявате един друг; а какво ще кажете да се научим
да си разменяме и християнска топлина? Тези, които стоите отпред, научете се да
отстъпвате назад и да стопляте гърбовете на тези, които замръзват; застанете
плътно зад тях, така че вашата топлина да сгрее гърбовете им." И в
продължение на тази седмица всяка сутрин ставаше така: хората идваха, заставаха
плътно един до друг, после предните редици минаваха назад и топлеха другите...
Тези наши проповеди минаваха по следния начин: аз говорех около час, после час
и половина отговарях на въпроси, така че всеки можеше да се намръзне. Аз също
замръзвах, защото стоях отделно. Но за кратко време, за една седмица, хората се
научиха да си разменят и телесна, и човешка топлина..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар