Неделята на Блудния син

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа

Отново и отново ми се случва да проповядвам върху притчите за блудния син и за митаря и фарисея, и всеки път забелязвам, колко леко е – о, не на практика, не в действителност, а с въображението си – да се отъждествявам с грешника, намерил своя път обратно към Бога, с митаря, който в сърдечно съкрушение стоял до вратата на църквата, без да бъде в състояние да пристъпи в святото Божие място, или с блудния син, който, независимо от своята невероятна безчувственост, жестокост, все пак намерил своя път към дома. И колко рядко ме е засягала на живо съдбата на фарисея, съдбата на големия син. Да, Бог не осъдил ни единия, ни другия. За митаря Той казал: този човек си отиде повече опростен, повече осветен, отколкото онзи… Бог не казал, че фарисеят си отишъл без съпровождащата го любов Божия, че Бог не помни неговата вярност, неговата изпълнителност.

Ние също стоим днес пред образа на големия син. Целия си живот той преживял рамо до рамо с бащата, целият му живот бил грижа за това, което представлявало интерес за неговия баща: той работел усърдно, предано, забравял себе си, не обръщал внимание на умората, не искал възнаграждение, защото чувствал, че постъпвайки така, той се държи правилно; едно не му достигало: топлина, ласка, радост за своя баща. Но имало нещо, което така поразява у него: неговата преданост. Независимо, че сърцето му не горяло, той оставал верен; независимо, че не получавал видимо възнаграждение или видимо признание, той оставал верен, той работел; както той казва, бил “роб”. И как жестоки сме ние, когато мислим, че той не заслужава нашето съчувствие; и колко малко от нас сме способни да бъдем дотолкова предани, така съвършено и неотклонно послушни на зова на дълга, както е бил той, когато не срещаме признание, не чуваме одобрение, не получаваме ни най-малко възнаграждение, защото подобно на това, как бащата е постъпил по отношение на големия син, онези, които ни заобикалят, онези на които ние служим, за които, може би, робски се трудим, тоест чиито интереси представляват сърцевината на нашия живот, приемат това като даденост: нима това не е естествено? Та нали той ми е син! Нали той ми е баща! Нали той ми е брат! Нали той ми е мъж, жена! Не ми ли е той приятел? Не предполага ли това пълна, безгранична преданост, която и представлява своето собствено възнаграждение?

Как често сме жестоки към хората около нас, които поставяме в положението на големия син, никога непризнат, винаги очаквайки, че той ще направи, което трябва, неотклонно и съвършено. Да, блудният син имал топлота, блудният син се върнал със съкрушено сърце, той бил готов да стане нов, докато големият син можел само да продължава да работи в своето сурово постоянство; и само пред лицето на бащиното състрадание той би разбрал какво означава, че неговият по-малък брат действително бил мъртъв и оживял, действително бил загубен и се намерил.

Да се замислим за себе си: редом с всеки от нас има някой, към когото се отнасяме със същата студенина, с която мислим за големия брат, но също така редом с всеки от нас има някой, с когото се отнасяме също така надменно и сурово, както големият брат се е отнесъл към своя по-малък брат, когато онзи се върнал в къщи. Той го бил отписал, онзи вече не бил негов брат. По-малкият изменил на баща им – той не заслужавал прошка. Обаче бащата, жертвата на синовното отхвърляне, лекомислие, жестокост, прощава с цялото си сърце, с всичката си нежност.

Нека да намерим своето място в тази трагична и красива притча, защото тогава ние, може би, ще намерим своя път да станем големият брат, макар, може би, много по-малко усърден, по-малко предан на интересите на нашия баща, нашия, приятел, нашия роднина. Или, може би, ще можем да намерим в своето сърце творческото разположение на по-малкия син и ще се научим от него отначало, че няма такова положение, от което не може да ни изведе искреното разкаяние, решителното обръщане, и че има Някой Един, в крайна сметка – Бог – и, вероятно, един човек или няколко, който е готов да ни приеме, да ни изкупи, да ни възстанови и да ни помогне да започнем нов живот, заедно: бащата, малкият син и големият син. Амин.

Превод: Татяна Сестримска

Източник: pravoslavie.bg