УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

 

Проповед на Сурожски митрополит Антоний на 28 август 1981 г.:

 

„Днес отбелязваме нашия храмов празник; ние всички стоим пред единствения Престол, който съществува: Престол, на който седи нашият Бог; но, както е казано в Свещеното Писание, Бог почива в светиите: не само в светите места, но в сърцето и ума на очистените чрез подвига и благодатта, в живота и в самата плът на светиите.

И днес честваме деня на Успение на Пресветата от всички светии – Богородица. Тя заспа със земен сън; но както Тя беше жива до самата дълбочина на Своето естество, така и остана жива: жива душа, възнесена на Божия престол, жива и възкръснала в тялото Си, с което сега Тя предстои и се моли за нас. Наистина Тя се явява престол на благодатта; в Нея се всели Живият Бог, Той беше в Нейната утроба, както на престола на Своята слава. И с каква благодарност, с какво удивление си мислим за Нея: Източник на живота, Животворящият Източник, както я нарича Църквата, прославяйки я в една от иконите, Животворящият Източник, Богородица, завършва Нейният земен живот, заобиколен от трепетната любов на всички.

Но какво ни оставя Тя? Само една заповед и един дивен пример. Заповед - онези думи, които Тя каза на слугите в Кана Галилейска: Каквото каже Христос, направете го... И те го направиха; и водите за умиването станаха доброто вино на Божието царство. Тя оставя тази заповед на всеки от нас: разбери, всеки от нас,  слово Христово, вслушай се в Него и не бъди само слушател, но го изпълни, и тогава всичко земно ще стане небесно, вечно, преобразено и прославено. .

И Тя ни остави пример: за Нея се казва в Евангелието, че всяка дума за Христос и, разбира се, всяка дума на Христос Тя вложи в сърцето Си като съкровище, като най-ценното нещо, което имаше...

Нека също да се научим да слушаме по същия начин, както се слуша с пълна любов и цялото благоговение, да слушаме внимателно всяка дума на Спасителя. Евангелието казва много; но сърцето на всеки от нас откликва първо на едно, после на друго; и това, на което откликна моето или твоето сърце, е словото, изречено от Спасителя Христос към теб и мен лично... И ние трябва да запазим това слово като начин на живот, като допирна точка между нас и Бога, като знак за нашето родство и близост с Него.

И ако ние така живеем, така слушаме, така влагаме Христовото слово в сърцата си, както сеят семена върху разорана земя, тогава над нас ще се изпълни това, което Елисавета каза на Богородица, когато Тя дойде при нея: Блажена е, който е повярвала, защото ще се изпълни всичко, казаното за Теб от Господ ... Нека това бъде и с нас; нека Божията майка ни бъде пример; Нека приемем Нейната единствена заповед и само тогава нашето прославяне на Нея в този свят храм, който и е даден за обиталище, ще бъде истинско, защото тогава ние ще се покланяме на Бога в и чрез Нея както в духа, така и в истина. Амин".

Превод: о. Димитър Петров