„Никой не може да се отвърне от света и да се устреми към вечността, освен ако не види в очите или лицето на поне един човек сиянието на вечния живот.“
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Пак на нашата многоскръбна, изстрадала човешка земя чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стига до ръба и пак прелива. И ние не можем да останем безучастни към скръбта, която сега поглъща хиляди и хиляди, милиони хора... Нашата християнска съвест отново се изправя пред страшното, взискателно Божие слово, или по-скоро пред образа на Самия Христос, Който стана човек, Който влезе в нашия свят, Който не се приобщаваше нито със славните, нито с добродетелните, но стана брат, както на угнетените, така и на грешниците.
Солидарността на Бог с човека не разскъса Неговата солидарност с Отец; и ето пред нас е образ, който ни е толкова труден за възприемане и още по-труден за осъзнаване: образът на Този, Който искаше да бъде едно и с правите, и с виновните, Който прегърна с една любов всички, любовта на кръстната скръб по отношение на едни, и любовта на радостта и - отново - кръстната жертва по отношение на други. Сега в съзнанието на много хора възниква образът на гнева и в този образ някои са избрани, а други са изключени, в това преживяване на правда, съчувствие и състрадание човешките сърца избират едни и проклинат други. Но това не е пътят на Христос, нито нашият път; нашият път е в това, че с една любов, в съзнанието и в преживяването на ужаса, да прегърнем и тези, и другите, да ги прегърнем - не със съчувствие, а със състрадание, не със съглашеничество, а със съзнанието за онзи ужас, пред който стои неправдата, и пред кръста, пред който стои правдата.
Но нека помним, че Христос не избира; Христос умря, защото праведните са преследвани и защото грешниците загиват. В това двойно единство с хората около нас, в това двойно единство с праведника и с грешника, да се помолим за спасението и на единия и на другия, за Божията милост, за да прогледнат слепите, за да се въдвори правда, но не съд, а правда, която води към любовта, към тържество на единството, към победата на Бог. Амин!
Публикувано: „Антоний митрополит Сурожски. Сборник, том 1“. Практика, Москва, 2002. Стр. 1012-1014.
Изтичник:О ВОЙНАХ. В СВЯЗИ С ВТОРЖЕНИЕМ СОВЕТСКИХ ВОЙСК В ЧЕХОСЛОВАКИЮ Август 1968 г.
Превод: свещеник Димитър Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар