четвъртък, 20 март 2014 г.

Трета неделя на Великия пост. Кръстопоклонна

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

С думите на Свещеното Писание ние провъзгласяваме, че Господ Иисус Христос е Цар, Първосвещеник и Пророк на всички твари, на цялото творение.

Господ ни е научил, че в Църквата и Царството цар е не този, който  със сила подчинява другите на себе си, за да ги доведе до безусловно и робско послушание, но този, който служи на другите и отдава живота си за тях. И свети Йоан Златоуст казва, че всеки може да управлява народа, но само цар(ят) може да положи живота си за  своя народ, защото по този начин, той се отъждествява с  народ си, така че за него няма нито съществуване, нито живот, нито друга цел, освен да  служи на  този народ с живота си , и ако трябва и със смъртта си.

И днес, покланяйки се на Кръста Господен, ние с нова сила можем да разберем, да уловим с нова дълбочина, какво означава царското служение на нашия Господ Иисус Христос: то означава любов толкова всецяла, толкова съвършена, че Христос може да забрави (за) Себе Си съвсем, неограничено; да забрави (за) Себе Си до такава степен и да отъждестви Себе Си с нас така, че Той се съгласява, в Своето човечество, да загуби чувството за Своето единство с Бога, с източника на вечен живот – и дори повече от това: с вечния живот в самия Себе Си, и да се съедини с нашата мъртвост, с нашата смъртност.  Такава любов прави Господ Иисус Христос наш достоен Цар; пред такава царственост се прекланя всяко коляно (Филип. 2:10) ... И защото Той е такъв, Той може да бъде и Първосвещеник на цялото творение, на всички твари. Първосвещениците на езическия свят, първосвещениците на Израел са извършвали жертвоприношения, с които са се отъждествявали само в преносен смисъл, символически, ритуално. Господ Иисус Христос обаче, пренесе в кръвна жертва самия Себе Си, макар че в Него нямало нищо, което да би Го осъдило на такава смърт, каквато Той взел върху Себе Си. Не говори ли Той в Своята Първосвещеническа молитва, в присъствие и в общение с учениците си: Приближава се княза на този свят, противник, и в Мен той няма нищо ... В Христа няма нищо, което да би принадлежало в областта на смъртта и греха. И на Своя Отец Той казва: Аз освещавам Себе Си за тях, в свещено жертвоприношение за Моя народ ... Първосвещеник, Сам приемащ заколение, освобождава всички останали твари, цялото творение, от ужаса на кървавите жертвоприношения, но с това същото ни поставя пред безкрайността, бездънната глъбина на Божествената любов, която иначе ние не бихме могли дори да помислим:  Животът, съгласяващ се да бъде изтощен, Светлината, съгласяваща се да бъде угасена, Вечността, съгласяваща се да умре със смъртта на падналия свят ...

И затова Словото Божие може да ни говори като Пророк. Пророк не е този който предвещава бъдещето; пророк – това е този, който говори от Бога. Една от книгите на Стария Завет ни казва, че пророк – това е този, с когото Бог дели (споделя) мислите Си. Христос не само може да ни говори от Бога, но въплъщава в действие, въплъщава в Своя живот и в Своята смърт Божията любов – жертвена, всецяла, съвършена, отдаваща се.

Ето защо почитанието на Кръста е така дивно възпято в Църквата.  Ние никога няма да бъдем способни да познаем опитно, какво е означавало за Христос да умре на кръста, и даже нашата собствена смърт няма да ни помогне да разберем, какво е била смъртта за Него: как Безсмъртието може да умре? Но ние можем да се научим, приобщавайки се със смели и самоотвержени усилия все по-дълбоко, все по-съвършено към живота и учението и пътя Христов, можем да се научим да обичаме с такава любов, която все повече и повече се приближава към тази Божествена любов, и чрез нея да познаем това свойство, с което смъртта – като забравяне на себе си, всецяло и съвършено – се съединява с победата на любовта, възкресението и вечния живот. Амин. 



 25. март 1984г.

Превод: Димитър Петров

Източник: http://www.mitras.ru/

Няма коментари:

Публикуване на коментар