Преображение Господне. Икона от ок. 1403 година от Теофан Грек |
прот. Александър Шмеман
Празникът Преображение разкрива пред нас славата на
създаденото от бога творение. През този ден не само Христос се е показал в
славата на Отца си и в своята божественост на учениците Си. Евангелието ни
казва, че Божествената светлина е струяла от Неговото физическо тяло и от
всичко, което е заобикаляло христа. Тук се натъкваме на нещо, което съкровено
ни е разкрито още във въплъщението христово. Ако мислим сериозно за това
Въплъщение е трудно да го възприемаме без недоумение. Как се е оказало възможно
човешката плът, материята на този свят събрана в тялото на Христа не само да
стане място за вселяване на Живия Бог - така става например с храма - но и да
се съедини с божественото така, че и това тяло, пронизано от
божественост да седне вече отдясно на Бога и Отца във вечна слава. Тук пред нас
се разкрива цялото величие, цялата значителност не само на човека, но и на
самия материален свят и неговите неописуеми възможности, не просто земни и
временни, но и вечни и божествени. В деня на Господнето Преображение виждаме с
каква светлина е призван да блесне нашия материален свят, с каква слава е
призован той да сияе в Царството Божие, във вечността Божия... И ако внимателно
и сериозно приемем това, което ни се разкрива тук, то би трябвало да изменим
най-дълбоко отношението си към всичко видимо, към всичко осезаемо;
не само към човечеството, не само към човека, но и към самото му тяло; и
не само към човешкото тяло, но и към всичко телесно и веществено, към всичко
видимо около нас... всичко това е призвано да стане място и селение на
благодатта Господня. всичко е призвано някога, в края на времената да бъда
пропито с тази слава и да засияе с нея.
И на нас, хората, ни е дадено да знаем това, дадено
ни е не само да го знаем, но и да бъдем сътрудници божии в освещаването
на сътвореното от Господа. Ние извършваме освещаване на плодове, освещаване на
вода, освещаване на хлябове; извършваме освещаване на хляба и виното в Тяло и
Кръв Господни и вътре в пределите на Църквата това е начало на чудото на
преображението и богоявлението. Чрез вярата човешка веществото, материята на
този свят предадена на тленност също от човешкото безверие и предателство се
предава отново в собственост на Бога, приема се от Него и в Бога сега вече
наистина (макар и още зачатъчно) става нова твар. Но това би трябвало да се
разпростре далеч зад пределите на храма: всичко подвластно на човека без
остатък може да бъде осветено чрез него; всичко над което работим, до което се
докосваме, всички предмети на всекидневния живот - всичко може да стане
част от Царството Божие, ако това Царство бъде в нас и като сиянието христово
на Преображение се разпространява над всичко до което се докосваме.
Да помислим за това. И отнасяйки се внимателно и
благоговейно към целия този тварен и видим свят да послужим в него като
съработници Христови, за да може той да достигне своята слава, и всичко тварно
чрез нас да влезе в радостта на Господа.
В духовния живот дори и в най-простите моменти на
човешкото всекидневие, има мигове, които са така прекрасни и удивителни, че ни
се иска времето, животът и вечността да спрат в тях и никога да не се случва
нищо ново. Това е станало с апостолите, които Христос е взел със себе си на
планината на Преображението и именно това е изразил апостол Петър казвайки:
”Господи, добре ни е да бъдем тук! Да направим три сенника, един за Теб, един
за Мойсея и един за Илия и да останем тук огрени от тази невеществена,
божествена светлина обгърнати от този дивен покой”. Тогава нито Петър, нито
другите апостоли, успели да забележат онова, което по-късно известили на
другите: че Христос се е преобразил и показал в сиянието на вечната Си слава в
момента, когато Мойсей и Илия говорили с Него за предстоящия Вход в Ерусалим и
за разпятието. Тук, както на толкова други места в Новия завет можем да се
уверим, че и апостолите като нас много пъти са виждали светлото и чудесното без
да забележат какво струва то на Христа. (Св. Серафим Саровски казал
веднъж на свой събеседник: ”Моли Бога за това, което ти е нужно, но помни на
каква цена Христос е получил власт да ти го даде.”)
Христос стоял на Таворската планина между Мойсей и
Илия - единият представящ закона, а другия всички пророци - и беседвал с тях за
предстоящото, за това че сега предстои да умре, да се разпъне по своята
Божествена любов и човешко отдаване за спасението на света. И в този момент
Божествената светлина проникнала и обхванала цялото Му естество, а в отговор
засияла човешката Му природа отдадена до смърт на Живия Бог. И тогава учениците
му видели кой е Той: Агнецът Божи разпнат за спасението на света още преди да
бъде създаден светът. И влезли в славата Божия в същия облак, осенил Синайската
планина, където Бог разговарял с Мойсей като със свой приятел и им било толкова
добре, че не се нуждаели от нищо друго, освен да стоят пред лицето на славата
Божия. Но и тогава учениците не схванали причината на ставащото, не могли да
разберат, че славата Божия им се открива само защото техния Учител, Господ и
Приятел отива да умре. На тях им се щяло да останат в тази радост и да не се
отделят никога от преобразения Христос. Но всъщност Мойсей и Илия били дошли,
за да беседват със Спасителя именно за тази раздяла. И когато учениците
пожелали да останат (така както на нас ни се иска в най-светлите моменти
времето да спре и да останем в забрава) Христос им казал: “Не! Да си
вървим оттук!” - и ги отвел в долината, от висината на Таворската слава в ужаса
на земната нужда и трагедия. Там те срещнали един баща отчаян за спасението на
детето си, там заварили другите ученици на Христос, които не можели да направят
нищо за него и детето му.
Тавор и славата са неразривно свързани със
завръщането в мрака и с разпятието, със смъртта и със съшествието на Христа в
ада. И едва после, когато всичко това бъде извършено Господ ще възкръсне в
слава - вече неотнимаема.
Нека разберем, че когато ни бъде дадено да съзрем
човек или Живия Бог в тази слава, тогава ни е дошло времето с поглед в
таворската тайна да влезем в света, в трагичния свят и световния мрак,
за да занесем там онази светлина, която свети в мрака и която мракът не може да
обземе. Така е постъпил Христос и това е призванието на неговите ученици! Амин.
(Избрано и преведено от проповеди за празника,
четени през периода между 1973 и 1990 г.)
четени през периода между 1973 и 1990 г.)
Михаил Шиндаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар