вторник, 8 април 2014 г.

СЛОВО ЗА ВЕЛИКА СРЯДА

В името на Отца и Сина и Светия Дух!


Братя и сестри!


Ние вече наближаваме към самите Господни страдания, и от всичко, което сме чули, става ясно, че Господ може всичко да прости, всичко да очисти, всичко да изцели и че между нас и Него стоят само две прегради. Едната преграда – това е вътрешното отричане от Него, тази загуба на вярата в Неговата любов, тази загуба на надеждата в Него.


Петър се отрекъл от Христа, Иуда Го предал. Двамата биха могли да споделят една и съща съдба: или двамата да се спасят, или и двамата да погинат. Но Петър съхранил увереност, че Господ, познавач на нашите сърца, знае, че въпреки неговото отричане, малодушие, страх, у него се е съхранила любов към Него – любов, която сега раздирала неговата душа от болка и срам.


Иуда предал Христа, и когато видял резултата от своето действие, загубил всяка надежда, струвало му се, че Бог вече не може да му прости, че Христос се отвърнал от него така, както той сам се отвърнал от своя Спасител и той тръгнал към вечната погибел.


При Петър дошли другите ученици, те го взели със себе си, негледайки на неговата измяна. Иуда сред тях бил чужд, нелюбим, неразбран, при него, след неговата измяна, никой не дошъл. Ако измяната на Иуда била станала след Христовото Възкресение, след като учениците са получили дара на Светия Дух, може би, те не биха го оставили да погине в такава страшна самота, не само без Бога, но и без хората. Христос не изоставя никого… Може би бездънната премъдрост Божия и безграничната, кръстна Негова любов и него не ще остави…

От Бога, както вече казах, може да ни отдели нашето отричане и бягство от него, неверието в Неговата любов, в Неговата вярност. Но има и друго, което може да ни отдели от Бога: това е лъжата и лицемерието. Тази лъжа на хората, които не искат да се вгледат в себе си, не искат да се видят такива, каквито са, които искат да излъжат себе си, да излъжат Бога, да излъжат другите и да проживеят в света на илюзиите, в света на нереалността, в който се чувстват спокойно и безопасно; ето това също може да ни отдели от Бога…


Веднъж попитали един подвижник как може да живее с такава радост в душата, с такава надежда, когато съзнава колко е грешен? И той отговорил:”Когато застана  пред Бога, Той ще попита: Съумял ли си да Ме обичаш с цялата си душа, с целия си разум, през целия си живот?… И аз ще отговоря: Не, Господи!… И Той ще ме попита: Но поучавал ли се от това, което би могло да те спаси, чел си Моето слово, слушал ли си наставленията на светите отци? И аз ще Му отговоря: Не, Господи!… И тогава Той ще ме попита: Но старал ли си се изживееш достойно живота си  поне според човешкото си призвание?… И аз ще отговоря: Не, Господи!… И тогава Господ ще погледне с жалост моето скръбно лице, ще се вгледа в съкрушеното ми сърце и ще каже: В едно ти си бил добър – ти си останал правдив докрай; ела в Моя покой!…


Днес четохме за това как блудницата се приближила до Христа: непокаяла се, неизменила своя живот, а само поразена от дивната, Божествената красота на Спасителя; ние видяхме, как тя се притиснала към нозете Му, как плакала над себе си, изобразена от греха, и над Него, такъв прекрасен в света така страшен. Тя не се каела, не искала опрощение, нищо не обещавала, - но Христос за това, че тя проявила такава чувствителност към светинята, такава  способност да обича, да обича до сълзи, и опростил греховете… И когато Петър бил опростен от Него, той също съумял много да Го обича, може би, повече от мнозина праведници, които никога не си тръгнали от Спасителя, защото му било простено така много…


Братя и сестри, ние не ще успеем да се покаем, не ще успеем да изменим живота си в тези настъпващи дни на Господните страдания. Но нека се приближим до Христа както блудницата, както Мария Магдалина: с всичките си грехове, и заедно с това да се отзовем  с цялата си душата, с цялата си сила, с цялата си немощ на светинята Господня, да повярваме в Неговото състрадание, в Неговата любов, да повярваме в Неговата вяра в нас, и да се надяваме с такава надежда, която не може с нищо да бъде съкрушена, защото Бог е верен и Неговото обещание ни е ясно: Той дошъл не да съди света, а да спаси света... Да дойдем при Него, и Той ще ни помилва и спаси. Амин.


 Източник: http://www.pravmladeji.org/

Няма коментари:

Публикуване на коментар