Тогава Иисус дохожда от Галилея на
Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз
имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Но Иисус му отговори и
рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава
Иоан Го допуска. И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето,
отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща
върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в
Когото е Моето благоволение (Мат. 3:13-17).
Искам да кажа нещо за кръщението на Иисуса Христа.
Хората идвали при Иоан да се кръстят, да изповядат своите грехове. Те идвали
при Иоан - ето, потресени от неговата проповед, от това, че има правда на
земята, че има небесна правда, че има съд на земята, а във вечността - съд
Божий; и че този, който не се помири със своята съвест на тази земя, ще стане
безответен пред съда Божий. Иоан Предтеча говорил за покаянието именно в този
смисъл: обърнете се към Бога, отвърнете се от всичко това, което ви пленява,
което ви прави роби на вашите страсти, на вашите страхове, на вашата алчност,
отвърнете се от всичко това, което е недостойно за вас и за което вашата съвест
ви казва: не, това е прекалено низко, ти си много по-велико същество, много
по-дълбоко, много по-значително, за какво ти е да се предаваш на тези страсти,
на тези страхове...
Но може ли да се каже нещо подобно за Христа? Ние
знаем, че Христос е бил Син Божий не само в някакъв преносен смисъл, но и в
най-прекия смисъл на тази дума. Той e Бога, Който се е облякъл в човечество,
въплътил се е. Всичката пълнота на Божеството, както говори апостолът, обитава
в Него телесно (вж. Кол.2:9); и можете ли да си представите, че човешко
същество, пронизано от Божеството, както желязото бива пронизано от огъня, може
едновременно да бъде грешно, т.е. хладно, мрачно? Разбира се, че не; и затова
ние утвърждаваме, ние вярваме, ние знаем опитно, че нашият Господ Иисус Христос
и като човек е бил безгрешен, а като Бог- във всичко съвършен. Защо Му е било
да се кръсти? Какъв е смисълът от това? Това Евангелието не го обяснява и ние
имаме право да си задаваме въпроси, имаме право да недоумяваме, имаме право
дълбоко да се замислим над това, какво означава то.
Ето едно обяснение, което ми даде някога един
възрастен свещеник. Тогава бях млад и му поставих този въпрос; и той ми
отговори: “Знаеш ли, представям си, че когато хората идвали при Иоана, те
изповядвали своите грехове, своята неправда, и цялата своя душевна и
телесна нечистота я умивали символично във водите на река Иордан. И тези води,
които били чисти, като всяка вода, постепенно станали осквернени води (както
знаете, в руските приказки се казва, че има мъртви води, води, които изгубили
своята жизненост, които могат единствено да предават смърт). Тези води,
наситени с човешка нечистота, неправда, човешки грехове, човешко безбожие,
постепенно станали мъртви води, способни само да убиват. И Христос се потопил в
тези води, защото Той е искал не само да стане човек съвършен, но е искал като
съвършен човек да понесе върху Себе Си целия ужас, цялата тежест на човешкия
грях. Той се потопил в тези мъртви води, и тези води Му предали смърт,
смъртност, която принадлежала на тези хора, които съгрешили и носели в себе си
смъртността, смъртта, като платка за греха (вж. Рим.6:23), т.е. възмездие за
греха.” Това е моментът, когато Христос се приобщава не към нашия грях, а към
всички последствия от този грях, включително самата смърт, която, в каквото и
да е отношение няма нищо общо с Него, защото, както казва св. Максим
Изповедник, не е възможно човешко същество, което е пронизано от Божеството, да
бъде смъртно. И наистина, църковната песен, която слушаме през Страстната
седмица казва: О, Светлина, как така Ти угасваш? О, Живот вечен, как така Ти
умираш?... Да, Той е вечния живот, Той е светлината и Той угасва с нашата
тъмнота, и Той умира с нашата смърт. Затова и Той казва на Иоан Кръстител:
остави, не Ми пречи да се потопя в тези води, трябва да изпълним всяка правда -
т.е., всичко, което е справедливо, всичко, което трябва да се направи за
спасението на света, трябва сега да бъде изпълнено от нас ...
Но защо тогава Той е дошъл да се кръсти на тридесет
години, а не по-рано и не по-късно? Все пак тук може да се замислим какво
може да означава това.
Когато Бог е станал човек в утробата на Майката,
това е съвършен едностранен акт на премъдростта и любовта Божия. Телесността,
душевността, човешката природа на раждащия се Христос сякаш били взети от Бога
без да могат да се съпротивляват. Но за това е дала съгласието си и Божията
Майка: “Ето Рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти” (вж. Лука 1:38)...
Родило Се е Дете, Което е било в пълния смисъл на думата човек, т.е.
самовластен, с право на избор между добро и зло, с право на избор между Бога и
Неговите противници. И в течение на целия си живот- детство, юношество,
по-зряла възраст- Той е съзрявал в пълното Си отдаване на Бога. От страна на
Своята човешка природа, като човек Той е приел в Себе Си всичко, което
Бог Му възложил чрез вярата на Божията Майка, чрез нейното себеотдаване на
Него. Той е дошъл в този момент, за да вземе и като човек върху Себе Си всичко,
което е поел като Бог, като Син Божий, когато на Предвечния Съвет Той взел
решение да сътвори човека и – когато този човек падне- да понесе всички
последствия от Своя първичен акт на творение и от този страшен дар на
свободата, който бил даден на човека. В славянския текст на Стария Завет, в
пророчеството на Исаия (вж.Ис.7:16) за Христос се казва, че ще се роди
Младенец, Който, преди да може да отличава добро от зло, ще избере доброто,
защото и в своята човешка природа Той е съвършен.
И ето този човек Иисус Христос, като израства до
пълнотата на Своята човешка природа, в пълнота понася върху Себе Си това,
което Бог Му е възложил, което Му е възложила вярата на Пречистата
Дева Богородица. Като се потапя в тези мъртви води, Той, като чист лен потопен
в бояджийница, встъпва белоснежен и излиза, както все пак се казва в
пророчеството на Исаия, в окървавена одежда, в одежда на смъртта, която Той е
длъжен да понесе върху Себе Си.
Ето за какво ни говори кръщението Господне: ние сме
длъжни да разберем, какъв подвиг има в него, каква любов има към нас. И пред
нас стои въпроса - не за пръв път, а отново и отново, настойчиво: как ние ще
отговорим на това?...
(Откъс от книгата с беседи на митр.
Антоний -"Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий", превод
от руски: Мартин Димитров)
Източник: http://sveticarboris.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар