Во имя Отца и
Сина и Святаго Духа.
Не веднъж и не
два пъти Евангелието ни предупреждава, че ще бъдем съдени и, как можем да се
спасим и да не бъдем осъдени. В едно място Господ казва: Не всеки, който Ми
казва “Господи, Господи”, ще влезе в Царството Небесно! Някои ще дойдат и ще
кажат: Не преломявахме ли ние хляб в двора на Твоя Храм? Не се ли молехме, не
възпявахме ли слава на Теб?.. И Аз ще им кажа: Идете си от Мен, вие, които
вършехте неправда!
И така, не с
външни прояви на благочестие се спасяваме ние. Евангелието, което четохме в
деня на Митаря и Фарисея, вече ни казваше нещо за това. Фарисеят бил верен във
всичко външно, но вътрешно си оставал мъртъв и студен към единственото, което е
важно: към любовта. Той можел да каже на Господа: Не се ли молех аз така често
в Твоя храм? – и би чул думите, които аз току що ви цитирах. Той би могъл също
да си спомни откъса от Стария Завет, където се казва, че мерзост пред Господа е
молитвата на онзи, който не прощава на своя брат.
И ето днес пред
нас стои Евангелието за последния, Страшния съд. Ще дойде ден – и не е
задължително, когато ще сме умрели, а това може да бъде мигът, когато внезапно
прогледаме, когато внезапно стане ясен нашият ум и ние попитаме себе си: в
какво е спасението? Мога ли да се надявам въобще на каквото и да било?.. И
първият отговор на този въпрос ние сме получили в образа на митаря. Митарят не
можел да се похвали с нищо; той бил предател на своя народ, той бил користен,
той бил недостоен за своя народ, недостоен за Завета, който бил закон на този
народ. И той разбирал, че е абсолютно, пределно, безнадеждно недостоен, и
стоял, без да смее даже да влезе в храма, защото Храмът бил място, където живее
Бог, място толкова свято, колкото го прави Божието Присъствие. И той се биел в
гърдите, казвайки: Прости ми, аз съм грешник! Това е първата крачка към
прошката, към изцелението на нашия живот и душа.
Днес пред нас се
изправя нещо различно. Нас няма да ни спаси строгото спазване на формите на
живота, няма да ни спаси благочестието, - онова благочестие, което може да бъде
сложено в кавички, няма да ни спаси молитвата, ако се молим недостойно. На
Страшния съд, както ясно се очертава от днешния евангелски откъс, Господ нищо
няма да ни попита за нашата вяра, за нашите убеждения или за това, как външно
сме се стараели да Му угодим. Той ще ни попита: били ли сте вие човечни – или
не сте били? Когато сте видели гладен, обърнали ли сте се към него със сърце
състрадателно, дали ли сте му храна? Когато сте видели бездомен, помисли ли сте
за това, как да му осигурите подслон, мъничко топлина, мъничко защита? Когато
са ни съобщили, че някой, може би наш познат, е опозорил себе си и е попаднал в
затвора, преодолели ли сме срама, че ние сме негов (или неин) приятел, и
навестили ли сме го? Когато сме видели някого, на когото бихме могли да дадем
своя излишък, излишно палто, излишен предмет, който сме имали – обърнали ли сме
се и дали ли сме го? И това е всичко, което Господ пита, когато говори за
Страшния съд.
Както вече
казах, единственият Негов въпрос е: били ли сте вие човечни, в най-простия
смисъл, в който бива човечен всеки езичник? Който и да е може да бъде човечен,
ако има сърце, способно да откликне. Ако вие имате такова сърце, то дверите са
отворени за вас, за да влезете в Царството и да се приобщите към Бога, - не със
сакраментално приобщаване, а с причастие много по-дълбоко даже от Тайнството –
да станете единни с Него и да израснете в Храм на Духа, в Тяло Христово, в
място на Неговото Въплътено Присъствие.
Но ако сме били
безчовечни, как можем да мислим да станем божествени? Как можем да мислим да
станем причастници на Божествената природа, обладатели на Светия Дух, живи за
вечността? Нищо от това не може да се сбъдне.
И днес, с яснота
и острота, пред нас стои Божият Съд, и стои пред нас Неговото милосърдие;
защото Бог е милосърден. Той ни предупреждава навреме. Един миг е достатъчен,
за да променим своя живот, - необходим е единствено само миг, не години, така
че и най-старият от нас може да види своето уродство, ужас, празнота, неправда
на своя живот и да се обръне към Бога с плач, викайки за милосърдие. И
най-младият може също да се научи сега, докато има време, стъпка след стъпка,
да бъде просто човечен. Ако ние сме човечни, тогава ставаме другари на Бога,
защото да бъдеш християнин – означава да избереш Бога за своя другар. А вие
знаете, какво означава дружбата: дружбата означава солидарност, дружбата
означава лоялност, дружбата означава вярност, дружбата означава да бъдеш единен
в душата си, в сърцето си, в действията си с онзи, който е твой другар. Това е
избор, който всички ние, очевидно, някога сме направили, - и сме забравяли за
него толкова често!
И ето днес ние
стоим пред това Евангелие за Съда. Но можем и да направим нещо пред неговото
лице. След службата до вратата ще има събиране на парични дарения за
организация, която се грижи за онези, които са бездомни и на които им се налага
да живеят на улиците, по входовете, които зависят от минувача, за да имат
възможност да се нахранят, които зависят от милосърдието на хората. Та ето,
застанете пред днешното Евангелие; застанете не само емоционално, но с дело, и
когато видите паничката до вратата на храма, дайте, дайте щедро, дайте от
цялото си сърце, дайте така, както бихте искали, да ви дадат, ако бяхте вие на
улицата, незащитени, самотни, надявайки се зад пределите на надеждата или
загубили надежда за човешко милосърдие.
Имаме само
няколко мига, за да направим нещо безкрайно просто. Нека го направим, и нека
Божието благословение бъде със всеки, който направи нещо: не просто мъничко, но
толкова, колкото е възможно, за да остане другият човек жив, за да може той да
диша, а не да пропадне. Амин!
----
Няма коментари:
Публикуване на коментар