Независимо дали човек счита, че се моли или че
съвременните условия на живот са отнели от него тази способност - човек се
моли. Ние забравяме, че молитвата извира от сърцето, че всeки вик на нашето
същество е молитва. Ние не осъзнаваме, че се молим настойчиво, през цялото
време. И е много важно да осъзнаем, че предметът на нашата молитва и Този, към
Когото се обръщаме в молитвата си, не винаги е Бог.
Когато се обръщаме към Бога за помощ и същевременно
с цялото си същество желаем тази помощ да не идва, за да не се затвори пътят на
изкушението пред нас, когато подобно на блаж. Августин казваме: “Дай ми
целомъдрие, но не сега”, когато с устни молим Бога за помощ, а със сърце
Му оставаме чужди, когато желаем доброто и заедно с това с цялото си същество
се надяваме, че ще успеем да сътворим добро, когато и да е, но по-късно -
всичко това свидетелства не само за нашата вътрешна раздвоеност, но и цялата ни
молитва не само че не е обърната към Бога, но е обърната към "княза на
този свят" и го призовава: “Ела ми на помощ, поддържай ме в пътя на
злото!” Мисля, че много често можем да се обръщаме към Бога с думите:
“Господи, помилуй!”, което е много по-откровено и честно, ако осъзнавахме,
колко често се обръщаме към врага на нашето спасение и го молим за помощ. Бих
искал да ви дам пример.
В продължение на 15 години аз се занимавах с един
бродяга, който ту се заселваше при мен, ту бягаше, после пак се появяваше и казваше,
че няма работа, а следователно и пари. Веднъж в главата му се появила мисъл да
дойде за Пасха в православния храм и после ето какво разказваше: “Стоя си в
църквата и виждам, как вие излизате от олтара с лице към тълпата, обръщате се
към нея и произнасяте: “Христос воскресе!” - с въодушевление, с убеждение,
които ме поразиха. Но после си казах: “Какво му се удивлявам, за това му се
плаща”. Но после и тълпата отвръща: “Воистину воскресе!”, а аз си мисля: “Викат
старците, младежите мълчат”. Но като се огледах, виждам около мен стоят млади
хора, които от сърце викат: “Воистину воскресе!”. Аз почувствах, че нещо в мен
се пречупи, толкова убедителна беше младежта. И тогава ми дойде мисълта: ако
всичко това е така, както го виждам, то тогава ще трябва да променя живота
си! И тогава се обърнах за помощ към дявола: “Ти толкова пъти си ми
помагал, без дори да съм търсил помощ от тебе, сега ми трябва, помогни ми!”. И
с голямо възмущение завърши: “Негодник! Той дори и не помисли да ми помогне!”.
Ето как той попадна в плен на Христос, защото
дяволът го предаде. Той не знаеше, че дяволът е измамник по природа, че когато
искаш нещо безполезно, ти се обръщаш към него. Но този пример показва отчетливо
състоянието, което всеки от нас може да открие в себе си. Този зов, противящ
се на промяната и извиращ от някакви наши дълбини, е обърнат към
тъмните сили, защото той, въпреки нашите убеждения, стремления, глад и жажда на
сърцето и тялото ни се обръща към тях. Твърдя и настоявам, че на предложението "да
се молим или не", на нас ни се дава избор: да се молим на Бога или с
робска молба, с протегната ръка, да се обърнем към "княза на този
свят" с надежда за подаяние, което ще бъде измамно, защото той винаги
мами.
Превод от руски: В. Каравълчев
Източник:
http://dveri.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар