"Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. Никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят, но ново вино трябва да се налива в нови мехове (Марк 2:21-22)."
За какво става въпрос? Става въпрос за това, че Христос донесе на еврейския народ (и чрез еврейския народ - на целия свят) съвършено ново учение: не теоретично учение, не някакви философски възгледи, а нов живот, живот, който не може да се вмести в някакви формални категории. Разликата между това учение и учението на Ветхия завет може да се определи така. Във Ветхия завет всичко се основава на закона; в Новия завет диша свободно Духът Божий, Който се явява Дух на благодатта, такъв дар Божий, който ни прави свободни, т.е. самите себе си - и заедно с това деца Божии. Ако сравним действието на старозаветния закон с действието на Христовите заповеди, които често се разбират като думи на Бога, като самия закон, само че пренесен в Новия завет, изходящ от устата на Христа вместо от устата на Моисей, то ще видим каква е тази дълбока разлика.
Този, който изпълнява закона на Ветхия завет може да счита себе си за праведен пред Бога. Той не е нарушил с нищо Неговата воля, в това отношение той не се кае, той е чист пред Бога, той може да стои с открито лице пред Него и Господ може да го приеме само като верен приятел и слуга.
В Новия завет, в Евангелието има едно място, където Христос говори, че ние сме длъжни да изпълняваме всички Негови заповеди и прибавя: но когато всичко изпълните, считайте себе си за недостойни слуги (Лук. 17:10). Какво значи това? Значи ли това, че каквото и да правим, не сме годни за нищо? Разбира се, че не. Но това означава, че когато изпълняваме всички Христови заповеди, ние не можем да си кажем: “А сега ние (извинете ме за израза) с Бога сме “квит”; от нас нищо друго не се изисква”. Разликата между старозаветната заповед и Христовата заповед е именно в това, че заповедите от Ветхия завет, както вече казах, могат да направят човека праведен пред Бога, т.е. идеално законопослушен; а Христовите заповеди не са закони за външно поведение. Под формата на предписания за човешкия живот, те ни описват какъв трябва да бъде човекът, за да се покаже и външно такъв. Освен това се казва: докато заповедта не стане наша втора природа, по-точно - докато втората наша грешна природа не се изтласка от нашата истинска природа, докато не станем като икона Божия, образ Божий на земята, изпълнението на тези заповеди не ни прави праведни. Тези заповеди ни говорят за това, какви сме длъжни да бъдем отвътре и как, като бъдем такива в нашата дълбочина, сме длъжни да постъпваме. Тази разлика е много важна. И затова мястото, което прочетох, ни говори за това, че не можем да вземем новозаветните заповеди, не можем да приемем живота, който ни предлага Христос и просто да изпълняваме това, което ни е казал по робски начин или разчитайки на награда. Ние трябва да се преустроим съвършено; ние трябва да искаме не праведност пред Бога, т.е. да искаме не безопасност пред Неговия съд, а трябва постепенно да придобиваме , използвайки думите на апостол Павел, ум Христов (1 Кор 2:16); можем да добавим: сърце Христово, дух Христов, за да стане животът ни по Христовите заповеди естествено наше състояние.
И ето Христос ни казва: не пренасяйте категориите от Стария завет в Новия, не си мислете, че можете просто да изпълнявате заповедите на Новия завет; че да живеете с Новия завет, новата пълнота на живота, която Аз ви предлагам, е също толкова просто, както сте живяли със старозаветната праведност. Новото вино, което е още бушуващо, още кипящо от живот, трябва да се влива в здрави нови мехове, защото ако това вино се влива в стари мехове, то младото вино ще ги спука. Така и се случва. Всеки път, когато хората се обръщат към Христа и си мислят, че с изпълнението на заповедите Му (сякаш са прости приказки) стават праведни пред Него, те престават да бъдат християни. Те си остават хора от Стария завет, които все още не са разбрали, че законът Христов е закон на свободата: не на произвола, а на онази царствена, дивна свобода, която ни се дава чрез синовството, когато ставаме подобни на Христа и когато всичко, към което Той ни призовава, се прави от нас заради естествен порив на душата; когато всичко, което творим се явява плод именно на този нов живот, който се е родил в нас.
(Откъс от книгата с беседи на митр. Антоний - "Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий")
превод от руски : Мартин Димитров
Източник: http://sveticarboris.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар