Които са чели „Откровените разкази на един странник” знаят названието „Иисусова молитва”. Така се нарича кратката молитва: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния. Тази молитва има своите дълбоки корени в духа на Евангелието. Ненапразно великите учители на Православието винаги подчертават, че Иисусовата молитва включва в себе си цялата същност на Евангелието. Ето защо да се моли с Иисусовата молитва в цялата й пълнота може само този, който е причастен към Евангелието, който наистина е член на Църквата Христова.
Цялото евангелско благовестие, цялата реалност на Евангелието се заключава в името, в личността на Иисус Христос. Ако вземем първата част на молитвата ще видим, че тя изразява нашата вяра в Господа: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий. В самото сърце на молитвата намираме Иисусовото име – името, пред което ще се преклони всяко коляно (Ис. 45:23), и всеки път, когато Го произнасяме, ние утвърждаваме историческото събитие на Боговъплъщаването. Ние утвърждаваме, че Бог, Словото Божие, събезначално на Отца, е станало човек и в Неговата личност пълнотата на Божеството е обитавала сред нас телесно (Кол. 2:9).
За да можем в галилеина, в израилския пророк да видим въплътилото се Слово Божие, да видим Бога, станал човек, ни трябва предводителството на Духа, защото и Въплъщението на Иисуса, и това, че Той е Господ, ни се открива само чрез Божия Дух. Наричаме Го Христос и с това утвърждаваме, че в Него са се изпълнили старозаветните пророчества. Като казваме, че Иисус е Христос, признаваме, че цялата история на Стария Завет е наша, че я приемаме като Божия истина. Назоваваме Го Син Божи, защото знаем, че Месия, Когото юдеите са очаквали, е именно Човекът, Когото Вартимей нарече Син Давидов и че Той е въплътилият се Син Божи. В тези думи на молитвата се съдържа накратко всичко, което знаем, и всичко, което вярваме за Иисуса Христа въз основа на Стария и Новия Завет, както и от многовековния опит на Църквата. Чрез тези няколко думи ние изповядваме пълно и съвършено нашата вяра.
Но не е достатъчно само да изповядваме вярата си, не е достатъчно само да вярваме. Бесовете също вярват и треперят (Иак. 2:19). Не е достатъчна само вярата, за да се осъществи спасението; вярата трябва да ни доведе до истинни отношения с Бога; и така, като изповядваме ясно и точно, в цялата й пълнота нашата вяра в Христа като Господ и като личност, като изповядваме вярата си в Неговата историчност и Божественост, ние заставаме пред Него лице в лице с ясното съзнание: Помилуй мене, грешния!
Тази дума – помилуй – се употребява във всички християнски църкви, а в Православието тя е и отговорът вярващите на прошенията, произнасяни от свещеника по време на службата. Гръцката дума, която се намира в Евангелието и в ранните литургии – eleison, „елейсон”, е от същия корен като „елеон”, означаващ маслиново дърво и неговото масло. Ако в Стария и в Новия Завет издирим всички места, свързани с това основно понятие, ще го срещнем свързано с редица притчи и събития, които позволяват в пълнота да се разбере значението на тази дума. Образа на маслиновото дърво намираме в книга Битие. След потопа Ной изпраща птици, за да разбере има ли суша, и една от тях – гълъбът и неслучайно именно гълъб се връща с малка маслинова клонка. За Ной и за всички намиращи се с него в кораба тази клонка е вест, че гневът Божи е стихнал и че Бог дава на човека възможност да започне наново. Всички, които са в кораба, могат отново да се заселят на твърда земя, да се опитат да живеят по новому и никога повече, ако разбира се съумеят, да не предизвикват Божия гняв.
В новозаветната притча за милосърдния самарянин маслиновото масло се възлива, за да облекчи болката и да изцели раните. При помазанието на царете и свещениците в Стария Завет на главите им също се възлива елей като знак на Божията благодат, която слиза и се излива върху тях (Пс. 132:2), като им дава нова сила да извършат това, което е над човешките способности. Царят е призван да стои на прага между волята на човеците и волята на Бога, призван е да води своя народ към изпълнение на Божията воля; свещеникът също стои на това стъпало, за да провъзгласява волята Божия, нещо повече: да работи за Бога, да възвестява Божиите заповеди и да осъществява Божиите решения.
Елеят преди всичко е знак за прекратяването на Божия гняв, за мира, който Бог предлага на хората, съгрешили против Него; елеят говори за това, че Бог ни изцелява, за да можем да живеем и да станем такива, каквито сме призвани да бъдем. И тъй като Бог знае, че не сме способни със собствени сили да изпълним нито Неговата воля, нито законите на нашата тварна природа, Той обилно излива върху нас Своята благодат (Рим.5:20) и ни дава сила за това, което иначе не бихме могли да направим.
Думите „милост” и „помилуй” са от същия корен, както и думите, изразяващи нежност, умиление; когато произнасяме тези думи – eleison, have mercy on us, помилуй , ние молим Бога не само да ни избави от Своя гняв, ние молим за любов и милост.
Ако се върнем към думите на Иисусовата молитва – Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния – ще видим, че първите думи точно и пълно изразяват евангелската вяра в Христа, историческото въплъщение на Словото Божие; а краят на молитвата изявява цялото многостранно богатство от взаимоотношенията на любовта, съществуващи между Бога и Неговото творение.
Иисусовата молитва е известна на множество православни християни като молитвено правило или като съществена част от него; тя е една от формите на богопоклонение, възможност за мигновено молитвено съсредоточаване, молитва, достъпна всеки момент и при всякакви обстоятелства.
Мнозина са писали за физическите аспекти на тази молитва, за упражняване на дишането, за внимание към биенето на сърцето и за редица други по-незначителни особености на практикуването й. „Добротолюбието” е пълно с подробни указания за сърдечната молитва, даже с позоваване на технически начини, разработени от източния суфизъм. Древните и съвременните Отци на Църквата са се занимавали с тази тема и винаги са стигали до един и същи извод: никога не бива да се захващате за физическите практики без задължителното ръководство на духовен старец.
Но това, което е достъпно за всеки, което е дарувано от Бога – това е самата молитва, повтарянето на нейните слова без каквото и да било физическо усилие, даже без движение на езика; това е молитвата, с която трябва да се молим неотстъпно, ако искаме да достигнем вътрешно преобразяване.
Именно Иисусовата молитва повече от всяка друга ще ни помогне да застанем в Божието присъствие без всякаква ненужна мисъл, само със съзнанието за великото чудо, че сме тук и Бог е с нас, защото когато се молим с Иисусовата молитва не съществува нищо друго и никой друг, освен Сам Бог и ние самите.
Иисусовата молитва се употребява двустранно: от една страна, тя е акт на богопочитание, както и всяка друга молитва; а на аскетично равнище – тя е фокусът, който събира вниманието и позволява да се съхрани целостта му в Божието присъствие.
Тази молитва е най-добрият ни спътник, дружелюбен, винаги близък, напълно личен, независимо от външното еднообразие при повтарянето й. Когато привикнем към Иисусовата молитва, тя в радост и в мъка ще ни бъде силата, оживотворяваща душата, ще ни бъде винаги готов отклик на всеки Божи призив. За цялостното въздействие на Иисусовата молитва върху нас са особено подходящи думите на св. Симеон Нови Богослов: „Останалото, което се случва пък ще узнаеш после.”
За да можем в галилеина, в израилския пророк да видим въплътилото се Слово Божие, да видим Бога, станал човек, ни трябва предводителството на Духа, защото и Въплъщението на Иисуса, и това, че Той е Господ, ни се открива само чрез Божия Дух. Наричаме Го Христос и с това утвърждаваме, че в Него са се изпълнили старозаветните пророчества. Като казваме, че Иисус е Христос, признаваме, че цялата история на Стария Завет е наша, че я приемаме като Божия истина. Назоваваме Го Син Божи, защото знаем, че Месия, Когото юдеите са очаквали, е именно Човекът, Когото Вартимей нарече Син Давидов и че Той е въплътилият се Син Божи. В тези думи на молитвата се съдържа накратко всичко, което знаем, и всичко, което вярваме за Иисуса Христа въз основа на Стария и Новия Завет, както и от многовековния опит на Църквата. Чрез тези няколко думи ние изповядваме пълно и съвършено нашата вяра.
Но не е достатъчно само да изповядваме вярата си, не е достатъчно само да вярваме. Бесовете също вярват и треперят (Иак. 2:19). Не е достатъчна само вярата, за да се осъществи спасението; вярата трябва да ни доведе до истинни отношения с Бога; и така, като изповядваме ясно и точно, в цялата й пълнота нашата вяра в Христа като Господ и като личност, като изповядваме вярата си в Неговата историчност и Божественост, ние заставаме пред Него лице в лице с ясното съзнание: Помилуй мене, грешния!
Тази дума – помилуй – се употребява във всички християнски църкви, а в Православието тя е и отговорът вярващите на прошенията, произнасяни от свещеника по време на службата. Гръцката дума, която се намира в Евангелието и в ранните литургии – eleison, „елейсон”, е от същия корен като „елеон”, означаващ маслиново дърво и неговото масло. Ако в Стария и в Новия Завет издирим всички места, свързани с това основно понятие, ще го срещнем свързано с редица притчи и събития, които позволяват в пълнота да се разбере значението на тази дума. Образа на маслиновото дърво намираме в книга Битие. След потопа Ной изпраща птици, за да разбере има ли суша, и една от тях – гълъбът и неслучайно именно гълъб се връща с малка маслинова клонка. За Ной и за всички намиращи се с него в кораба тази клонка е вест, че гневът Божи е стихнал и че Бог дава на човека възможност да започне наново. Всички, които са в кораба, могат отново да се заселят на твърда земя, да се опитат да живеят по новому и никога повече, ако разбира се съумеят, да не предизвикват Божия гняв.
В новозаветната притча за милосърдния самарянин маслиновото масло се възлива, за да облекчи болката и да изцели раните. При помазанието на царете и свещениците в Стария Завет на главите им също се възлива елей като знак на Божията благодат, която слиза и се излива върху тях (Пс. 132:2), като им дава нова сила да извършат това, което е над човешките способности. Царят е призван да стои на прага между волята на човеците и волята на Бога, призван е да води своя народ към изпълнение на Божията воля; свещеникът също стои на това стъпало, за да провъзгласява волята Божия, нещо повече: да работи за Бога, да възвестява Божиите заповеди и да осъществява Божиите решения.
Елеят преди всичко е знак за прекратяването на Божия гняв, за мира, който Бог предлага на хората, съгрешили против Него; елеят говори за това, че Бог ни изцелява, за да можем да живеем и да станем такива, каквито сме призвани да бъдем. И тъй като Бог знае, че не сме способни със собствени сили да изпълним нито Неговата воля, нито законите на нашата тварна природа, Той обилно излива върху нас Своята благодат (Рим.5:20) и ни дава сила за това, което иначе не бихме могли да направим.
Думите „милост” и „помилуй” са от същия корен, както и думите, изразяващи нежност, умиление; когато произнасяме тези думи – eleison, have mercy on us, помилуй , ние молим Бога не само да ни избави от Своя гняв, ние молим за любов и милост.
Ако се върнем към думите на Иисусовата молитва – Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния – ще видим, че първите думи точно и пълно изразяват евангелската вяра в Христа, историческото въплъщение на Словото Божие; а краят на молитвата изявява цялото многостранно богатство от взаимоотношенията на любовта, съществуващи между Бога и Неговото творение.
Иисусовата молитва е известна на множество православни християни като молитвено правило или като съществена част от него; тя е една от формите на богопоклонение, възможност за мигновено молитвено съсредоточаване, молитва, достъпна всеки момент и при всякакви обстоятелства.
Мнозина са писали за физическите аспекти на тази молитва, за упражняване на дишането, за внимание към биенето на сърцето и за редица други по-незначителни особености на практикуването й. „Добротолюбието” е пълно с подробни указания за сърдечната молитва, даже с позоваване на технически начини, разработени от източния суфизъм. Древните и съвременните Отци на Църквата са се занимавали с тази тема и винаги са стигали до един и същи извод: никога не бива да се захващате за физическите практики без задължителното ръководство на духовен старец.
Но това, което е достъпно за всеки, което е дарувано от Бога – това е самата молитва, повтарянето на нейните слова без каквото и да било физическо усилие, даже без движение на езика; това е молитвата, с която трябва да се молим неотстъпно, ако искаме да достигнем вътрешно преобразяване.
Именно Иисусовата молитва повече от всяка друга ще ни помогне да застанем в Божието присъствие без всякаква ненужна мисъл, само със съзнанието за великото чудо, че сме тук и Бог е с нас, защото когато се молим с Иисусовата молитва не съществува нищо друго и никой друг, освен Сам Бог и ние самите.
Иисусовата молитва се употребява двустранно: от една страна, тя е акт на богопочитание, както и всяка друга молитва; а на аскетично равнище – тя е фокусът, който събира вниманието и позволява да се съхрани целостта му в Божието присъствие.
Тази молитва е най-добрият ни спътник, дружелюбен, винаги близък, напълно личен, независимо от външното еднообразие при повтарянето й. Когато привикнем към Иисусовата молитва, тя в радост и в мъка ще ни бъде силата, оживотворяваща душата, ще ни бъде винаги готов отклик на всеки Божи призив. За цялостното въздействие на Иисусовата молитва върху нас са особено подходящи думите на св. Симеон Нови Богослов: „Останалото, което се случва пък ще узнаеш после.”
Превод: Венета Дякова
Няма коментари:
Публикуване на коментар