понеделник, 17 февруари 2014 г.

Втората неделя на Великия пост - св. Григорий Палама


Днес празнуваме деня на св. Григорий Палама. Той завършил своя живот като Тесалоникийски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите. 

В сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на бъдещия век. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот. 

Не е достатъчна тъгата по Бога, за да се открие душата ни за Него. Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога...” Сърдечната чистота се постига чрез подвиг. И макар че не заради подвига ни се дава благодатта, без труд и подвиг сме неспособни да я приемем. Бог дава без мяра Своя Дух; но ние Го приемаме според мярата на нашата откритост към Него. Ние трябва да се борим строго, трезво, без пощада към себе си с всичко, което ни държи в своя плен и ни отдалечава от Самия Бог. И това изисква най-напред решимост да вместим в своя живот отначало послушание към Бога, после да се приобщим към Него в мисълта, в сърцето си, и след това - чудото на Боговселението, когато Бог се съединява с нас така, както огънят пронизва желязото. Но огънят не обхваща дървото изведнъж и не стига до сърцевината на желязото изведнъж; това става постепенно. И ние трябва да съдействаме - чрез все по-пълно и цялостно себеотдаване на Бога, като покоряваме самите себе си на Божествената благодат и Божественото присъствие. 

В едно от своите съчинения св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем съвършено прозрачни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви - казва той, - ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина, Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците, повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си. 


Затова подвигът на целия живот се състои в това, да станем прозрачни, та светлината Божия да се лее през нас, да ни пронизва до самата сърцевина, от край до край, и да се излива върху всички твари Божии. Да отговорим на Неговия призив към подвиг, да разберем в какво се заключава задачата на нашата жизнена борба: да станем чисти по сърце и ум, та като през кристал да се лее светлината, да ни пронизва топлината. Да се вдъхновим и от това, че Бог ни зове към такова дълбоко общение със Самия Себе Си, че сме призвани, чрез приобщеността към благодатта, да станем участници на самата Божествена природа (2 Петр. 1:4). Нима не си струва да се живее заради това? Нима това не е призвание, заради което си струва да отложим всяка земна грижа, за да стане земята небе, а ние да станем граждани на вечното Царство? Но не роби, не слуги, а деца на живия Бог, братя Христови, деца на Отца. Амин.


Няма коментари:

Публикуване на коментар