Днес
празнуваме деня на св. Григорий Палама. Той завършил своя живот като
Тесалоникийски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на
Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита
на подвижниците и светиите.
В
сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата
Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе
Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество
и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото
Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и
чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това,
което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този
живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на
бъдещия век. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а
в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога.
Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни,
способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.
Не
е достатъчна тъгата по Бога, за да се открие душата ни за Него. Христос казва: „Блажени
чистите по сърце, защото те ще видят Бога...” Сърдечната чистота се постига
чрез подвиг. И макар че не заради подвига ни се дава благодатта, без труд и
подвиг сме неспособни да я приемем. Бог дава без мяра Своя Дух; но ние Го
приемаме според мярата на нашата откритост към Него. Ние трябва да се борим
строго, трезво, без пощада към себе си с всичко, което ни държи в своя плен и
ни отдалечава от Самия Бог. И това изисква най-напред решимост да вместим в
своя живот отначало послушание към Бога, после да се приобщим към Него в
мисълта, в сърцето си, и след това - чудото на Боговселението, когато Бог се
съединява с нас така, както огънят пронизва желязото. Но огънят не обхваща
дървото изведнъж и не стига до сърцевината на желязото изведнъж; това става
постепенно. И ние трябва да съдействаме - чрез все по-пълно и цялостно
себеотдаване на Бога, като покоряваме самите себе си на Божествената благодат и
Божественото присъствие.
В
едно от своите съчинения св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем
съвършено прозрачни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената
нетварна светлина. И, уви - казва той, - ние сме непрозрачни, ние сме
затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина,
Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога
ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците,
повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни
камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си.
Затова
подвигът на целия живот се състои в това, да станем прозрачни, та светлината
Божия да се лее през нас, да ни пронизва до самата сърцевина, от край до край,
и да се излива върху всички твари Божии. Да отговорим на Неговия призив към
подвиг, да разберем в какво се заключава задачата на нашата жизнена борба: да
станем чисти по сърце и ум, та като през кристал да се лее светлината, да ни
пронизва топлината. Да се вдъхновим и от това, че Бог ни зове към такова
дълбоко общение със Самия Себе Си, че сме призвани, чрез приобщеността към
благодатта, да станем участници на самата Божествена природа (2 Петр. 1:4).
Нима не си струва да се живее заради това? Нима това не е призвание, заради
което си струва да отложим всяка земна грижа, за да стане земята небе, а ние да
станем граждани на вечното Царство? Но не роби, не слуги, а деца на живия Бог,
братя Христови, деца на Отца. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар