 |
| Жените мироносици, манастир Сучевица, Румъния |
Йосиф и Никодим били тайни ученици на Христос.
Докато Христос проповядвал сред тълпите народ и бил предмет на ненавистта и все
по-усилващата се мнителност на Неговите противници, те плахо ходели при Него
нощем, когато никой не можел да забележи тяхното идване. Но когато Христос
внезапно бил взет, когато бил заловен и воден на смърт, разпнат и убит, тези
двама души, които през целия Му живот били плахи, нерешителни за своята съдба
на ученици, изведнъж от преданост, от благодарност, от любов към Него, от изумление
пред Него, се оказали по-силни от най-близките Му ученици. Те забравили страха
и се открили пред всички, когато другите се скривали. Дошъл Йосиф Ариматейски и
измолил Иисусовото тяло, дошъл Никодим, който само през нощта се бил осмелил да
Го посети, и заедно с Йосиф погребали своя Учител, от Когото никога вече не се
отказали.
И жените мироносици, за които знаем толкова малко:
една от тях била спасена от Христос от вечна погибел, от бесовска обладаност;
другите Го следвали: майката на Яков и Йоан и други Го слушали, приемали
Неговото учение, ставали нови хора, учели се на единствената Христова заповед
за любовта, но такава любов, каквато те не познавали в своя минал, праведен или
греховен, живот. И те също не се побояли да стоят надалеч – докато Христос
умирал на кръста и нямало никого от Неговите ученици, освен Йоан. Не се побояли
да дойдат и да помажат тялото на Иисус, отхвърлен от хората, предаден от
Своите, осъден от чуждите като престъпник.
По-късно, когато до тях достигнала вестта на
Христовото Възкресение, двамата ученици побързали към гроба. Единият бил Йоан,
който стоял при Кръста, този, който станал апостол и проповедник на
Божествената любов и когото Иисус обичал, и Петър, който три пъти се отрекъл,
за когото ангелът казал на жените мироносици: „…обадете се на учениците Му и на
Петра”, защото другите се скрили от страх, а Петър три пъти се отрекъл пред
всички от своя Учител и вече не можел да се смята за ученик: и на него донесете
вестта за прошката…
И когато тази вест стигнала до него – той веднага се
устремил към празния гроб, за да се увери, че Господ е възкръснал и че всичко
все още е възможно, че не е късно да се покае, не е късно да се върне при Него,
не е късно отново да стане Негов верен ученик. И действително, по-късно, когато
той срещнал Христос при Тивериадско море, Христос го попитал не за измяната, а
само за това обича ли Го още…
Любовта се оказала по-силна от страха и смъртта,
по-силна от заплахите, по-силна от ужаса пред всяка опасност. И там, където
разсъдъкът и убеждението не спасили учениците от страха, любовта преодоляла
всичко… Така в цялата история на света, и езическия, и християнския, любовта
побеждава. Старият Завет ни казва, че любовта е силна като смъртта: единствено
тя може да се бори със смъртта – и да я победи.
И затова, когато изпитваме своята съвест по
отношение на Христос, по отношение на нашата Църква, по отношение на нашите
най-близки или по-далечни хора и към родината – нека си зададем въпроса не за
нашите убеждения, а за нашата любов. И у когото се намери толкова любещо сърце,
толкова вярно и непоколебимо в любовта, както у плахия Йосиф, у тайния ученик
Никодим, у тихите жени мироносици, у предателя Петър, у младия Йоан – у когото
се намери такова сърце, той ще устои срещу изтезанията, срещу страха, срещу заплахите,
ще остане верен и на своя Бог, и на своята Църква, и на ближните, и на
далечните, и на всички.
А у когото се окажат само твърди убеждения, но
сърцето е хладно, неразгоряло се от такава любов, която може да изгори всеки
страх, такъв нека знае, че още е крехък, и да моли от Бога този дар на слабата,
крехка, но така непобедима и вярна любов. Амин. www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Източник: http://www.pravoslavie.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар