четвъртък, 22 май 2014 г.

Изцелението на разслабения

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В едно от своите съчинения преп. Ефрем Сирин казва: Не заключвай молитвата си само в думите, нека всяко твое действие да бъде Бого-служение… С това той казва твърде много. Първо, всичко, което правим, има някакво духовно значение. Всеки човек на земята в една или друга степен е свещеник на Живия Бог; той принадлежи на две стихии – земната и небесната, духовната и материалната, и е призван всяка частица от нашето мироздание да превърне в част от ликуващото Божие Царство. Няма нищо на земята и в поднебесното пространство, което да не може да влезе в Царството на вечната слава, когато Бог бъде всичко у всички, с изключение на човешкия грях. Ето в днешното Евангелие виждаме как това се осъществява в четирима души, които донасят своя разслабен приятел до нозете на Спасителя. Тяхното действие се оказва една жива молба, която без думи свидетелства и за тяхната вяра в Господа, и за любовта им към техния приятел.

Такава трябва да бъде и нашата молитва на застъпничество или болка един за друг. Не е достатъчно да застанем пред Господа и да Го молим да направи за хората това, което ние в Негово име сме длъжни да направим за тях; не е достатъчно да призоваваме Бога за помощ там, където Той с право би ни казал: ти иди и извърши делото на милосърдието, делото на истината, делото на любовта… Това трябва да помним непрестанно.

Някои недоумяват защо Господ е погледнал с благоволение този човек и го е изцелил по вярата на другите. Затова именно, защото вярата на тези „други” е била не просто вяра, а делото на жива молитва и на жива любов. Този човек е спечелил любовта на своите приятели, а те са се потрудили, поели са риска да донесат болния си приятел при Спасителя.

Молитвата трябва да включва в себе си всичко, целият ни живот трябва да бъде предстоене пред Бога и пребиваване в името Божие сред хората и пред хората. Ако живеем така, тогава няма да упрекват християните, че са силни само в думите, а когато се стигне до дела, са безсилни, безразлични; само тогава може да се каже, че молитвата е дело, превърнато в съзерцание, а делото е молитва, превърната в постъпка.

Ето над какво трябва всички да се замислим. Целият живот трябва да стане молба и дело на милосърдието; само тогава нашата словесна молитва ще бъде не празен звук, а част от това дело, свидетелстване пред Бога за това, че сърцето ни също е докоснато от състраданието, от чуждата мъка, и че като се обръщаме към Него, ние казваме: Господи, ако Ти поискаш да изпратиш мене и да сътвориш чрез мене делото на Своето милосърдие – изпрати ме, ето аз, Твоят раб, съм пред Тебе!… Амин.



Превод: Венета Дякова


Из книгата на митрополит Антоний (Сурожки) “Молитвата и животът”, ИК “Омофор” 2005











Източник: http://www.pravoslavie.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар