Ние стоим на границата на Страстната седмица, и на
тази граница, в образа на Лазар и неговото възкресение, пред нас изгрява
голяма, радваща ни надежда: Господ е по-силен от смъртта, Господ я е победил –
не само в този пряк смисъл, в който тази победа е явена с телесното възкресение
на Лазар, но още и в друг, който, може би, се отнася непосредствено за нас всеки ден.
Бог е създавал човека като Свой приятел; това
приятелство, което съществува между нас и Него, се задълбочи, стана още повече по-тясно
в нашето Кръщение. Всеки от нас се явява приятел Божий, както е бил наречен
Лазар; и във всеки от нас този приятел Божий е живял: живял в приятелството с Бога, живял с надежда, че това приятелство
ще се задълбочава, расте, свети. Понякога това е било в ранните дни на нашето
детство; понякога по-късно, в юношеските години: във всеки от нас е живеел този
приятел Христов.
А след това, в течение на живота, както повяхва цветето,
както се изтощава в нас животът, надеждата, радостта, чистотата – се е изтощила
и силата на този приятел Господен. И често-често ние чувстваме, че в нас, като
в ковчег, някъде лежи – не може да кажем „почива”, а именно лежи, поразен със
страшна смърт – четиридневния приятел Господен, този, който умря, и към чийто
гроб сестрите се боят да дойдат, защото той вече се разлага телесно ...
И над този приятел колко често плаче нашата душа,
колко често го оплакват и Марта и Мария: тази страна на нашата душа, която по
своето призвание, по своите сили и възможности е способна да мълчи в нозете
Господни, слушайки всяко Негово слово, ставайки жива и трепетна от всяко
животворящо слово Господне, и тази страна на нашата душа, подобна на Марта,
която би била способна в правда и чистота, с вдъхновение да твори в живота
делата Божии, която би могла да бъде не разтревожена слугиня, не неспокойна Марта,
каквато ние често биваме по образа на обърканата Марта от Евангелието, а
трудолюбива, творческа, жива Марта, способна да превръща със своите ръце, със
своята любов, със своята грижа всичко най-обикновено около нас в Царство Божие,
в явяване на човешката любов и на Божията любов. И така, тези две сили в нас,
безплодни, стигнали до задънена улица Марта и Мария, силата на съзерцанието и
творческата сила, плачат за това, че
умря Господният приятел Лазар.
И скоро-скоро, за минути, към нас се приближава Господ,
и ние сме готови, като Марта, да възкликнем: Господи, защо Ти не беше тука в
момента, когато се решаваше борбата между живота и смъртта, в момента, когато
Лазар още беше жив – само смъртно наранен, и можеше да бъде удържан в този
живот! Ако ти би бил тука, той не би умрял ... – И чуваме Неговото слово: Вярваш ли ти, че той ще възкръсне? – И ние,
като Марта, сме готови да кажем: Да, Господи – в последния ден ...
И когато е говорила Марта, тя е казала това с такава
надежда: Аз винаги съм вярвала, че Ти – си Господ, и аз вярвам, че Лазар ще
възкръсне в последния ден! ... А ние казваме това печално, тъжно: Да, в последния ден ще възкръсне, когато вече,
както се говори във Великият канон, ще свърши тържеството на живота, когато
вече ще бъде късно да се твори на земята, когато вече ще бъде късно да се живее
с вяра и надежда и ликуване нарастващата любов ...
Но Господ и на нас говори, както на нея; говори на
нашата безнадежност, както казал на нейната съвършена
надежда: Аз съм възкресението и животът! И ако някой вярва в Мене, и да би бил мъртъв - ще възкръсне ...
И тук ми се иска да си спомним и нещо друго: Марта
не е знаела, че три дена преди това Христос казал на Своите ученици, че смъртно
болен е Неговия приятел, не знаела, че Той му дал да умре, за да възкръсне, но
вече богат с такъв опит, с такава победа Божия, че вече нищо да не можело да го
поколебае ...
Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите: ето образ за нас.
Във всеки от нас лежи той – умрял, победен, заобиколен от нашето жалеене, често
безнадеждно. А днешното Евангелие, на самата граница на Страстната седмица, ни
казва: Не бойте се! Аз съм възкресението и животът! Този приятел Господен,
който е живял във вас, който е във вас, който изглежда безнадеждно мъртъв, от едно Мое слово може да възкръсне – и наистина
ще възкръсне!
И ето да влезнем в страстната седмица с тази
надежда, с увереността, че ние отиваме към Пасхата, към прехода от временното
към вечното, от смъртта към живота, от нашето поражение към победата Господня.
Да влезнем в Страстната седмица с трепет
за това, как ни е възлюбил Господ и на каква цена Той ни дава живот, да
влезнем вече с надежда, със светлина и с радост от настъпващото възкресение.
Амин.
Събота преди Страстната седмица
23 април 1967 г.
Превод: Димитър Петров
Източник: http://www.mitras.ru/
Няма коментари:
Публикуване на коментар