Братя и сестри!
Случва се след дълга, мъчителна болест умира наш
близък и взирайки се в него, ние се проникваме от чувство на покой и радост:
преминали са мъчителните дни, преминало е страданието, преминал е предсмъртния
час, преминало е отдалечаването от близките, когато час след час човек чувства,
че той си тръгва и че оставя след себе си на земята любимите си същества.
А в смъртта Христова преминало и най-страшното –
този миг на Богооставеност, който Го заставил в ужас да възкликне:”Боже Мой,
Боже Мой, защо Си Ме оставил?…
Случва се, стоим при постелята на току-що умрелия
човек, и в стаята се чувства, като че ли се възцарява неземен мир – този мир,
за който Христос е казал, че Той оставя Своя мир, такъв мир, какъвто земята не
дава…
И така стоим днес пред гроба Господен. Преминали са
страшните дни и часове на страдания. С плътта, с която е страдал Христос, сега
Той почива; с душата, сияеща от славата на Божеството, Той слязъл в ада и
разпръснал неговата тъмнина, и поставил край на тази страшна богооставеност, с
която се представяла смъртта до Неговото слизане в нейните недра. Действително,
ние се намираме в тишината на преблагословената събота, когато Господ е починал
от Своите трудове.
И цялата Вселена е в трепет: адът е погинал;
безнадеждната отделеност от Бога е победена с това, че Сам Бог е дошъл в
мястото на последното отлъчване. Ангелите се покланят на Бога, възтържествувал
над всичко страшно, което земята е създала: над греха, над злото, над смъртта,
над разлъката с Бога.
И ето ние трепетно ще чакаме този миг, когато тази
нощ и до нас ще достигне победоносната
вест и ще видим сиянието на Възкръсналия Христос…
Ето защо е така тиха литургията в тази велика събота
е защо, още преди да сме възкликнали:”Христос възкресе!” ние четем Евангелието
за Възкресение Христово. Той удържал Своята победа, всичко е направено: остава
ни само да лицезрем чудото и заедно с всички твари да влезем в това тържество,
в тази радост, в това преобразяване на света.
Слава Богу за Кръста, слава Богу за смъртта на
Христа, за Неговата Богооставеност, слава Богу за това, че смъртта вече не е
край, а само сън, заспиване… Слава Богу за това, че няма повече прегради ни
между хората, ни между нас и Бога! С Неговия Кръст, С неговата любов, с
Неговата смърт, със слизането в ада и Възкресението и Възнесението, които ние
ще чакаме с такава надежда и радост, и с даровете на Светия Дух, Който живее и
диша в Църквата, всичко е завършено – остава ни само да приемем това,
което е дадено, и да живеем с това,
което ни е дарувано от Бога! Амин.
Източник: http://www.pravmladeji.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар